ГЕРИ РАЙЖЕКОВА: НЕ МЪЛЧАХ, А СЕ РАЗБУНТУВАХ С “НЕВИДИМИЯТ РОК” (Djambore.com)

ГЕРИ РАЙЖЕКОВА: НЕ МЪЛЧАХ, А СЕ РАЗБУНТУВАХ С “НЕВИДИМИЯТ РОК” (Djambore.com)

„Невидимият рок. Алтернативната рок сцена в България“. Да, такава книга вече съществува, а авторът й Гергана Райжекова не иска да си мълчи, напротив – в пълна готовност е да си думаме в DJambore.com.

anna: Здрасти, Гери! Както не веднъж си повтаряме, липсват размислите ти на DJambore.com, но ти си човек, който не спира да се вихри, а още по-малко да пише за музикалната страна на живота. Кажи как подреждаш напоследък понятията музика, книга, парти, космос?

Здрасти, Ани и благодаря, че отново съм на страниците на DJambore.com. Откакто издадох дебютната си книга “Невидимият рок”, може да се каже, че жонглирам с медийни изяви, представяния на книгата, интервюта пред камера, множество дискусии и срещи, като тук не намесвам проектите, в които участвам, както и космическата ми месторабота на координатор на учебно-тренировъчния лагер за деца Space Camp Turkey. Купонът или партитата може да се каже, че се случиха по време на представянията на книгата в София, (клуб Строежа) и в Пловдив (клуб No Sense), на които дойдоха много ценни респонденти, които споделиха и разрешиха да публикувам доста скандални изказвания. От сцената те подкрепиха труда ми, обявиха, че рокът в България е мъртъв, и че през годините е имало много автори-ентусиасти, които в крайна сметка не са родили и не са оставили нищо. Факт е, че никъде няма да откриете книга за групи като Остава, Voyvoda, smallman, Hayes&Y, Стругаре, Бичето и т.н. актуални алтернативни бг групи. Просто такава книга в България не се е появявала досега.

Добре, а как реши да правиш книга и кога намери време да напишеш 530 страници?

Идеята беше моята докторска дисертация да види бял свят, да е достъпна за всеки в Народна библиотека “Св. Св. Кирил и Методий” и да е в каталога на НАЦИД. Това вече е факт, така че съм много щастлива. Ще има историята ми записана за следващите поколения. За страниците няма какво повече да кажа, освен че книгата е научна и спазвайки всички изисквания, за да е научен труд, увеличи обема си. Но най-ценно в нея са цитатите (над 200 цитата) и всички гласове и техните гледни точки. Тук е моментът да благодаря за смелостта на онези, които застанаха зад думите си. Особено на Николай Костиков, Емил Братанов, Тони Арнаудов – Сатаната, Елена Пенева, Драго Балджиев, Явор Ганчев и Мартин Михайлов. Те напомнят на всички ни, че един проблем има различни гледни точки, а и самите те предлагат своите решения, благодарение на които са успешни в своите алтернативни поприща.

Ще споделиш ли някой любим скандален (или не толкова) момент, който веднага ще ни направи твои фенове/читатели?

Честно казано, преди да дам книгата в печатница, се притеснявах, че в музикалните среди ще има обидени, защото в книгата има конкретни имена и ситуации, има упреци и междуличностни отношения, търкания и конфликти, а истината боли все пак. Лошото е, че в музикалните среди сме отвикнали да четем критика за себе си, тя почти липсва, а от опит знам, че някои мои статии в DJambore.com бяха недолюбвани, защото реших да кажа едни истини, а хората са свикнали за абсолютно всеки концерт да четат колко е бил “мега”, “велик”, “разтърсващ”, а публиката да е била винаги “в екстаз”. Липсата на музикална критика прави и музиканти и публика с притъпени усещания към качеството, а и да не забравяме, че главна роля на музикалната критика е да насочи вниманието на публиката към определени силни страни или проблеми на сцената. Да събуди някой заспал или самозабравил се творец.

Колко проблема или силни страни описваш в “Невидимият рок”…

Да, невидим е, защото никой не знае новите рок банди, никой не им ходи по концертите, никой не им сваля албумите, защото никой не казва, че са добри. Най-невидим рокът е по медиите. Може ли да се сетите за последното бг рок парче по радиото, което сте чули? Едва ли. А ако сте чули, то едва ли е от този век. Някак си ситуацията намирисва на саботаж или дори конспирация, но в крайна сметка май е пълно безхаберие за музикалната рок сцена у нас. Силни страни алтернативният рок има много, имаме ярки примери през всички рок вълни, но най-слабата ни страна е неуспяването да се обединим, да променим някой и друг закон и нещата да тръгнат. Слабост е и това, че твърде често нашите музиканти се впускат в имитации на чужди банди.

черно-белите снимки в материала са дело на Надежда Юрукова

А още ли върлува вирусът на непотребната българска песен, за който пишеш в книгата си и за който четохме в „Клин/клин“? Не се ли прави музика своеволно по света и у нас, без непременно крайната цел да е признание и/или печалба?

Да, разбира се. Музика никога няма да спре да се прави и няма нищо лошо да искаш да си ъндърграунд. Проблемът е, че в България и да искаш да си на печалба, няма как да стане, защото няма кой да те пусне, а и да те пусне бързо ще те забравят, защото няма музикални предавания, които да лансират младите групи. Да, има “Голямото рок междучасие” на Д2, но след него? Какво се случи с групите, които бяха на финал? Защо са невидими сега отново?

За мен и по време на Междучасието бяха невидими, но това е мой личен проблем. Има ли днес еквивалент на Сиатъл сцената (в БГ и чужбина), която разнищваш в Малка градска музикална депресия – Как Сиатъл завинаги емигрира в България?

Обърнала съм поглед към фестивалната сцена, но това е съвсем друга бира и съвсем друго изследване. Тук ще помогнат поредицата ми от интервюта със създателя на фестивала Spirit of Burgas Иван Вълков, така че ще хвърлим светлина и в този мрачен ъгъл на липсващия най-голям фестивал в България. За да не изоставам с новостите на фестивалната сцена, съм си запазила билети за Electric OrpheusHills of Rock в гр. Пловдив и EXIT в Сърбия.

Значи ще се гледаме пак. Кое беше най-трудното и най-забавното при вникването надълбоко в българския рок?

Най-трудното – да защитя тезата си, че съществува алтернативна сцена в България пред научното жури. Сериозно. Ако липсва мейнстрийм рок в България, няма как да има и алтернативен в отговор и реакция срещу статуквото. Именно с такъв упрек от проф. Стателова започва книгата ми, когато в телефонен разговор тя ми казва: “Гергана, Вие изследвате нещо, което не съществува! Няма алтернативна сцена в България.”

Най-трудно е и самата книга да не остане невидима на фона на рок безразличието от страна на масовата публика.

Най-забавната – всеки път, когато кажа, че съм получила титлата “доктор” с любимите си групи, барове, клубове и с много ходене по концерти и купони. А и как Софийският университет ме подкрепи в начинанието да изследвам този рок и неговите невидими проблеми.

Сега ли й е времето на книгата ти? А какво е времето вътре в теб? :)))

Със сигурност моментът е крайно неподходящ (смее се). Както се изказа един колега писател Ангел Иванов статистиката е, че за миналата година на един българин се е падала по, забележете… половин книга. Едва ли в статистиката някой е стигнал до научна литература, но там сигурно е още по-зле положението. Както се казва в любимия ми филм “Вчера” – “Никой няма да пита какво е било времето. Всеки ще пита защо са мълчали поетите му.” Така че аз не мълчах, а се разбунтувах с тази книга.

Книгата “Невидимият рок” може да намерите в клуб Строежа, в магазин Дюкян Меломан, в църквата “Св. Петка Самарджийска” в гр. София, както и да я поръчате на сайта http://www.rayzhekova.com/

Източник:
http://djambore.com/geri-raijekova-ne-mulchah-a-se-razbuntuvah-s-nevidimiqt-rock/?fbclid=IwAR2BnaR4mRUImybzl6AYm0_kzxQl8NEtikpX9og4b_1y0LEthZjHd2SlPDM