НЕВИДИМИЯТ РОК (МузиКЛИНика, Клин/Клин)

„МузиКЛИНика“ е скромно пространство за ритми в рамките на Клин/Клин. В него най-вече ще ви сглабяме по някой плейлист, който да придружава делничното безпокойство и самосъжаление, петъчно-съботното нацокване и неделния махмурлук.  Носталгия, трендсетинг, любов.

Следвайте МузиКЛИНика в Спотифай

Вече ви се похвалихме с дебютната книга на нашия автор Гергана Райжекова – „Невидимият рок. Алтернативната рок сцена в България“. Гери бърка с голи ръце в каквото е било, останало и ще бъде от българските банди, клубове и хора, които не са искали да правят естрада. Книгата съдържа техните истории и можете да я поръчате от сайта й. 

Идната седмица предстои първата премиера на книгата – на 15 март, от 20ч., в столичния клуб „Строежа“. Седем дни по-късно следва представяне и в Пловдив, със същия начален час в „No Sense“. Преди всичко това Гери подреди 5 значими за нея парчета в обичайната „Музиклиника“.

Grimes ми е любимото русо, леко анорексично музикално същество, което прелива от идеи, музики, мелодии и има доста неща за казване. Следя я от далечната 2012 г., когато в новогодишната си класация списание NME я обявиха за феномен, който трябва да се следи за вбъдеще. В тази класация няма да забравя бяха още Alt-J с Breezeblocks на 8-мо място и Lana Del Rey на 1-во място с Video Games. И тримата артисти/групи имаха само една единствена песен качена в мрежата и бяха тотално неизвестни и с по 40 000 гледания на клиповете си. Просто колегите от NME имат носове и уши за следващото голямо нещо в музиката и редовно черпя музикално вдъхновение от тях и си изпреварвам с няколко години приятелите-меломани. Факт. Избрах конкретно тази песен не само заради латексовия видеоклип (“We appreciate latex” – е любимият коментар под видеото в youtube), но и защото Grimes освен феномен, музикална икона и доста смела жена, наскоро стана гадже на Илон Мъск и за мен някак си двамата са символ, че космосът и музиката се привличат и взаимодействат доста добре. Alternative music & Space Sciences 

Този Том, колкото и лигав да е на пръв поглед, на концерта си в НДК през февруари се катери по пианото си, хвърля столове и се дра и пя като за последно. Бях мега очарована от него, а и от факта, че на гости в България идва музикант, който не е в пенсионна възраст, а напротив – в момента обикаля из фестивалите и гради име. Това ми е болна тема, а именно постоянните ретро залитанията на клубове, организатори, дори банди и техните непрестанни трибюти и кавъри. Причините излях и преди време в статия в Клин/Клин “Безкрайният музикален преход. Защо слушаме едни и същи песни вече 20 години?”, а в книгата ми “Невидимият рок” задълбочавам още в цялата проблематика на бг сцената и музикалните медии, които са избрали постоянно да ни пускат най-евтиния музикален пакет – до болка познати ретро хитове от 80-те. Тези дни има тук-там раздвижване, слава Богу, Still Corners бяха в Sofia Live Club, Tom Odell в НДК, Garbage в Пловдив. Искам още, обаче… Искам любов на фона на нова яка музика! Толкова е просто

Този текст е писан от българския Шекспир и отгоре. Всъщност Шекспир не е писал толкова хубав текст за песен, сори. То е романтика, стил, образи, символика и Боксер. Когато излезна песента си спомням, че беше на рипийт една седмица и странно но не ми омръзваше нито за миг. Неслучайно песента спечели награда в конкурсa International Songwriting Competition, а нашите момчета разбутаха конкуренция от 16 000 други песни… и спечелиха. Може би, ако бяхме в някоя великобританска страна, песента щеше да е химн и по MTV и навсякъде, но има нещо много неприятно в това някой чужденец да пише по-хубави песни от теб на родния ти (английски) език. Има и нещо сбъркано в нас самите, че всеки път се прехласваме по чуждото и недооценяваме нашето си. В “Невидимият рок” събирам няколко мнения на хейтъри за музикалната сцена и тъжната констатация на Нуфри удря под лъжичката остро с думите: “Няма как да имаме Бийтълс в България. Хейтъри сме и това е положението. Аха нещо зелено да пробие асфалта и минаваме през него с косачката и после казваме “Оле, извинявай, без да искам.”… Хора, обичайте нашите български герои, които сега печелят и побеждават в битки. Сега.

Чети още: Кома или запетайка – какво остана от алтернативната сцена в България?

Казват, че звучат като Led Zeppelin, Robert Plant също казва, че му напомнят на някой, сещайте се. На момчетата обаче не им пука. Greta Van Fleet спечелиха Грами за Най-Добър Рок Албум с “From The Fires”. Те самите са големи сладури и те също  разказват, че рокът е станал невидим и при тях, и че магазините за китари са изпофалирали и никой не уважава вече това да си рокендрол. За тях обаче се заприказва на улицата и хората ги заобичаха и се заслушава в революцията, за която пеят. Дори фактът, че баба им ги облича за концерти, не може да ме спре да ги гледам тази година на Exit. А че вокалистът прилича на Фродо си е само плюс 

Тук исках да публикувам песента, която обобщава гигантския извод на книгата ми “Невидимият рок. Алтернативната рок сцена в България”. Книгата е 530 страници научeн труд и ако сме една идея по-конкретни е 266 страници наука и почти 200 страници интервюта със седем представители на музикалната сцена в България, които са ПР-и, ивент мениджъри, собственици на музикален магазин, музикални журналисти, управители на клубове и музиканти. И на тази песен, която тук ще оставя в тайна, сме правили пого в стария Строеж в Студентски град и щом се чуе отнякъде те връхлитат спомени за някой див купон и меле. Дори поместих в книгата ми QR код, който препраща към нея, за да звучи като саундтрак, докато човек чете и се вълнува защо след всичко преживяно сцената, алтернативната рок сцена, си остава невидима. 

Източник: https://www.klinklin.bg/muziklinika-nevidimiqt-rok/?fbclid=IwAR1JOutchN_03GRUI26fTEVEGEeVrYXcNpv7vbgGd7OM9TD30R2dBGAScWM