TEDxPlovdiv – Gergana Rayzhekova, Регулировчик към звездите (Снимки от TEDxPlovdiv)

TEDxPlovdiv – Gergana Rayzhekova, Регулировчик към звездите (Снимки от TEDxPlovdiv)

Чакам зад кулисите своя ред с екипа на TEDxPlovdiv #tedxplovdiv
Галин, Георги Куманов, Цветелина, Димитър Коцев-Шошо, Неделина, Жоро-озвучителят, Лъчо-фотографа и аз, Гергана Райжекова.

TEDxPlovdiv започва с моя разказ:

Когато през 2015 г. станах координатор на лагера се ядосах за три неща…
Първото: Защо аз не знам за този космически лагер?
Второ: Защо никой не знае за космическия лагер?
И трето: Защо децата на България не мечтаят да станат космонавти?


Ния на 15 г. в телефонен разговор преди две седмици ми сподели, че смята, че нейните приятели смятат за глупаво и смешно тя да мечтае да стане космонавт.
Как стигнахме до тук?”

България има славно космическо минало.

“България има славно космическо минало.
1957 г. е създадено Българското астронавтско дружество.
През 1972 г. България става 18-тата космическа държава.
1979 г. Георги Иванов е първият български космонавт,
А 1988 г. с излитането на Александър Александров България става третата страна в света с втори космонавт след Русия и Америка.
Имаме успехи и в хидропониката и съответно в оранжерията „Свет“, която се е намирала на космичека станция МИР, където са първите посеви в космоса.
Имаме и учени, работили със светила като Вернер Фон Браун. На снимката виждате екипът, който създава ракетите Сатурн, благодарение на които човек стъпва на луната и които извеждат в космоса Американската космическа станция Skylab. Това е проф. Виден Табаков.”
90-те години обаче третият български космонавт Красимир Стоянов
така и не излита… Какво става с космическите науки сега?”
“Много малко хора знаят, че България разполага с ракетна площадка, от която са изстрелвани геофизични ракети на разстояние 100 км в атмосферата в град Ахтопол. На снимката обаче виждате обрасла с храсти пътеката от института към площадката. Положението на България като космическа нация е горе-долу като това на площадката – били сме космическа нация някога, но вече космонавтите не обикалят по училищата, за да разказват на децата за своето геройство. А децата вече се срамуват да мечтаят да станат космонавти….”
Може би ще се запитате и за множеството проекти, които съществуват с космическа насоченост. Проектът BIRDS залага до 2020 г. много студенти из цял свят да направят сателит, университетски, и съответно да го изстрелят в космоса.”
“България е назад, няма университетски спътник
и пред нея са страни като Япония, Гана, Монголия, Нигерия, Бангладеш, Тайланд, Тайван и Бутан…
Всички те вече имат университетски спътници.”
“Може би ще се запитате какво се случва с нашето участие в Европейската Космическа Агенция.
През април 2015 г. България подписва споразумение, но не става член.
Ние ставаме така наречения асоцииран член. Това означава, че наши учени имат право да работят на стаж там, но не и да бъдат наемани на работа. След една година те се прибират.
Имаме право да участваме в проекти с различна техника, но дотук.
Като пълноправен член бихме имали право на астронавт, но не сме…
Това е решение на един човек с един важен подпис, което не е било взето.”
“Ако заговорим за основното образование и децата, какво се случва там? Това е статия в сайта на НАСА, която разказва за 400 деца на предучилищна възраст до 8 клас, които сами строят, проектират и изстрелват своя сателит.
Къде са нашите деца?”
“Къде са нашите деца?

Това, което трябва да направим е науката да се доближи до тях!
Тук идва моята работа…”