The alternative scene in Bulgaria?

Between the forsakenness and the revolution abroad.

(The band Voyvoda.)

 

Gergana Rayzhekova

 

What is unprecedentedly changing the alternative music scene in Bulgaria nowadays is the management of clubs like Stroeja and Terminal 1. However, there are active alternative bands not fitting the clubs’ style and as a consequence in order to keep going as a band they have to travel abroad and basically become musical outsiders in their own country. The following article is a case study of one of the best Bulgarian alternative bands Voyvoda and an attempt to unravel a few major problems in the Bulgarian alternative music scene.

Key words: Alternative music, Alternative Scene, Alternative Media, Underground music, Club culture

 

 

Алтернативната музикална сцена в България?

Между забвението и революцията зад граница.

(Група Voyvoda)

 

Гергана Райжекова

 

Това, което безпрецедентно променя алтернативната музикална сцена в България в последно време е успешният мениджмънт на клубове като Строежа и Терминал 1. Съществуват обаче и действащи алтернативни банди, които не се вписват в стила на гореспоменатите клубове и които, за да продължат да съществуват, трябва да пътуват в чужбина, превръщайки се в групи-аутсайдери в родината си. Тази статия изследва казуса “Voyvoda”- една от най-добрите алтернативни групи в България и е опит да се анализират няколко основни проблема на българската музикална алтернативна сцена.

Ключови думи: Алтернативна сцена, Алтернативна музика, Алтернативна медия, Ъндърграунд музика, Клубна култура

 

Момиче плаче пред входа на клуб Mixtape 5 в София, пуши с разтреперени ръце. Първият концерт от турнето на алтернативната пост-пънк група Voyvoda „Guilty feet have got no rhythm”[1], което те започват с концерт в България, се провежда в малката зала на клуба. Присъства вярната аудитория от фенове на бандата, наброяваща стотина човека. Случайно попаднала преди една година на техен концерт със същата посещаемост в клуб NeuBerlin в мен заживява въпросът защо една от най-добрите алтернативни групи в България често попада извън големите музикални събития, участва в едва два – три концерта на година и основно представя музиката си в чужбина на турнета.

Познавам момичето отвън и я поздравявам, но тя не вижда и не чува никого. Либето й, барабанистът на група Voyvoda, тръгва на път. Пее една стара македонска песен. Арамия[2].

Къде ми, либе, ти ходиш

защо ми, либе, не додиш?

а мойто сърце теб чакa(…)

пък ти забягна, замина

по тая чужда чужбина[3].

В центрофугата, създавана благодарение на активната мениджърска дейност и мощен PR на клубовете Строежа и Терминал 1 все повече български алтернативни групи, които гореспоменатите клубове лансират, се радват на успехи и популярност у нас. В тази ситуация обаче, други алтернативни банди остават изтласкани извън тези места, събития и съответна аудитория, превръщайки се в своеобразни групи-аутсайдери. За тях сцена в България почти няма и те биват изправени пред два избора. Първият е този на забвение и бавна смърт, свирейки спорадично на по-малки сцени без особена перспектива за развитие, а вторият предполага те да сгънат прилежно знамена и инструменти и да заминат на гурбет, поемайки към близки и далечни сражения на чужди сцени, подкрепяни там от братя по оръжие и стил музика.

 

В тази статия като изследовател на алтернативната музикална сцена в България ще разгледам следните въпроси:

Какво представлява българската алтернативна музика и какви са нейните измерения на клубната сцена?

Какво е значението на клуб Строежа и клуб Терминал 1 за съвременната алтернативна сцена?

На какво са симптом чуждестранните турнета на група Voyvoda и дали това е болестта или панацеята?

Изследването включва общо 42 тематични дълбочинни интервюта по темата за алтернативната сцена, медии и музика у нас, проведени съответно с музиканти, диджеи, организатори на фестивали и фенове, включително няколко интервюта с управителя на клубовете Строежа и Терминал 1 Мартин Михайлов и няколко срещи и интервюта с основателя, вокалист и китарист на група Voyvoda Филип Филипов. Сред методите на изследване влиза още включено наблюдение на терен и посещение на над 70 събития в рамките на 2014 и 2015 година, както и включено наблюдение в алтернативното студентско радио Реакция и радиопредаването “Rockumentary. Музикална автобиография”. Статията няма претенция за изчерпателност, тъй като изследователската работа по гореспоменатите въпроси продължава.

 

„Нека да гоним сенките на облаците.”[4] За алтернативните цветя на съвременната българска музикална сцена.[5]

 

“Алтернативната” или “алтърнатив” музиката възниква в САЩ като подразделение на рок музиката, която на свой ред е част от популярната музика. За изследователя на популярната музика Рой Шукър определящи развитието на рока в началото на 90-те години на ХХ век са алтернативните, прогресив и гръндж изпълнители, а именно Сиатълската сцена, нишата на независими лейбъли, колежански радиостанции и клубна сцена[6]. Според него понятието „алтернативна музика” е широк и спорен етикет за жанр и стил, който е бил използван още от края на 60-те години на ХХ век, за да обозначи популярна некомерсиална музика. Определящо за алтернативната музика е естетическото отхвърляне на комерсиалната музикална индустрия. Акцентът е върху рок музиката като изкуство или израз, а не като търговски продукт за икономическа печалба. В края на 60-те във Великобритания и САЩ понятието обозначава „ъндърграунд” изпълнители и рока (например, психоделичния) като контракултура. По-късно алтернативното се превръща в категория маркетинг (например, с етикета „инди” в рока). Независимо от това, алтернативният рок поддържа естетически и реторически първоначалните си черти на антикомерсиализъм и автентичност: при пънкa от края на 70-те и хардкор и инди рока през 80-те. Етикет „алтърнатив” в края на 80-те и 90-те получават гръндж групите, определяни като ъндърграунд и контракултура. Значителният пазарен успех на тази музика през 90-те години се дължи на влиятелните колежански радиостанции в САЩ и на интегрирането в мейнстрийм сцената и музикалната индустрия на водещи изпълнители от независими лейбъли (U2, R.E.M., Nirvana). От характеристиките като отличаващ се музикален стил се стига до определения, които не означават нищо, като например „музиката, която децата слушат днес”. Според Шукър такава широта прави „алтърнатив” абсурдно и неясно понятие, което обаче като лейбъл има важна маркетингова роля за музикалната индустрия[7]. От друга страна, подобна референциална широта в наше време може да обозначава оспорващите мейнстрийма антикомерсиализъм и автентичност, например, в кръстосването на алтернативността на музика и медии като „алтернативни гласове, канали и стилове, които идват „отдолу”, като черпят сокове от локални традиции или „отвън”, като маргинали; борят се с култивираните в модерните медийни полета комерсиални и мейнстриймни универсалии; и успяват да живеят и извън оранжерийната защита на власт и пазар”[8].

Според Розмари Стателова стремителното развитие на роксцената в България след 1989 г. може да се илюстрира и обясни най-добре с „ефекта на стопираната пружина.”[9] Активната, бързо попиваща трендове музикална общност, която се опитва да навакса десетилетия за няколко години и несъответствието й с пасивния, свикнал на безкрайни ограничения, по-скоро скептичен слушател отлага завинаги музикалната революция в страната и българската музика съвсем очаквано остава да гони облаците на актуалността. Когато говорим за нови групи и изпълнители, появили се и творили след 2000 година в България що се отнася до рок музика най-често се използва терминът “алтернативен”.  Хибридното време, в което живеем обаче, се характеризира до голяма степен с пропускливостта на границите между различните музики и явления и лесното прескачане от една култура в друга[10]. Оттук следва миксирането на две или няколко микромузики в нещо новокомпоновано и сякаш естественото преливане на част от микромузиките една в друга. Във времето на новата модерност, в което живеем, е важно да отбележим, че вече не може да се говори за наличието на субкултурна общност, субкултура или специфична музика на общността. По-скоро имаме на лице една глобална сцена, където се забелязват придвижвания, кръстоски и съсъществуване на различия[11]. Това, съчетано със свободата да сглобиш себе си, измествайки се в пространството и бягайки във времето[12] благодарение на избора от идентичности, както и липсата на приемственост между поколенията музиканти[13] предопределя музикалната идентичност на групите като фрагментарна, нестабилна и въобразена.

Група Voyvoda сама определя себе си като хибридна. Във фейсбук страницата си бандата описва стила си като Balkan Cold-Punk vs. Florida Post-Wave[14] или балкански колд-пънк срещу пост-уейв от Флорида. В същото време в интернет страницата си бандата се самоопределя като “експериментален пост-уейв”[15], едновременно с което в таговете присъстват още стиловете: alternative, balkan folklore, punk, coldwave, post-punk, post-wave. В интервю за Горгон фест от септември 2014 г. Филип лаконично фиксира стила на групата по следния начин:

Студен пост пънк с дъх на шопомакедонски бесилки[16].

За да избегнем ненужно задълбочаване в разграничаването на музикални стилове и техните характеристики, което тази статия няма за цел, ще използваме термина “българска алтернативна музика” като обобщаващ такъв, за да обозначим преобладаващата музикална амалгама, а и за да заявим съществуващите прилики. Както при посланията на българската алтернативна музика, така и при посланията на западната алтернативна музика на първо място идва идеята, че имаме нещо свежо с тенденция да се реконструира миналото по думите на Розмари Стателова[17] – особено при пост-пънк, инди-рок и пост-модерната музика. В случая с група Voyvoda това са войводите, с които групата отъждествява произхода на своето вдъхновение – войводите Митре Влаха[18], Васил Чекаларов и писаря Христо Силянов. Според Тейлър водеща сила при алтернативните групи е „искреността в постъпките им”[19]. Tе не се борят нито за престиж, нито за придобиване на мейнстрийм статут и включените в това облаги, а подобно на инди-рок движението намират за важно придържането към реалността. Това се изразява в по-задълбочената връзка с публиката. При Voyvoda това са концертите по скуотове и прякото общуване с феновете по такива ъндърграунд места. Още важни моменти са независимостта или иначе казано автономията на изпълнителя и придържането към автентичност, когато става въпрос за художествената експресивност. Тази позиция на не-продаване на себе си или поне търсенето на подобен ефект или имидж, е нож с две остриета, което довежда до следващия парадокс, когато говорим за новата алтернативна българска музика[20]. Противоречието, което е въвлякло групи като Voyvoda в неравностойна хватка, идва едновременно от два източника. Първият е напливът на големи чуждестранни имена и организирането на големи концерти в България, което донякъде ласкае “самочувствието на публиката: не сме вече изолиран район”[21]. В същото време обаче един от респондентите отбелязва:

Този обилен промоушън на големи имена смачка локалната сцена и ти вече от второстепенна грижа ставаш, не ъндърграунд, ами ъндър-ъндърграунд. Концертите на повечето български групи са каквото видя вчера[22] – много малко хора се интересуват. (Интервю на Гергана Райжекова с Нуфри от Panickan Whyasker, София, 11.05.2014 г.)

Вторият неблагоприятен фактор за българската алтернативна сцена е последвалото след 1989 г. количествено натрупване на групи, което обаче поради липсата на адекватно мениджърско тяло[23], развит пазар и навици на българския гражданин, чието любимо занимание не се оказва посещението на концерти (Пак там) алтернативните групи разпиляват потенциала си във времето, чакайки нещо да се случи и като по чудо нещата на родна земя да започнат да стават „като на запад”. В много случаи част от алтернативните български групи се хлъзгат по наклонената права на чисто подражание, имитирайки западни модели с висок статус в музикалните среди тук. Западни групи, които биват широко копирани като държание, стил на обличане, комуникация с публиката и звучене сред новото поколение алтернативни български банди са групите Kings of Leon, Radiohead, The Strokes, Arctic Monkeys, Queens of the Stone Age, още гръндж групите Alice in Chains, Pearl Jam, Soundgarden и други. Ощетяващ фактор е също фактът, че става въпрос за припокриващи се сцени. Един респондент[24] обобщава ситуацията по следния начин: “Българската сцена е като селска дискотека. Всички отиват там – метали, пънкове, всички са заедно и всички се познават.” Поради липсата на мениджърско съсловие и компетентния поглед на професионалист в тази сфера промотирането, продуцирането, спонсорирането и издаването на албуми, както и осъществяването на връзки с обществеността се оказва трудно и безрезултатно – стъпки, които по принцип повечето групи пренебрегват като маловажни. Така в порочен кръг от спорадични концерти в клубове тук и там алтернативни български банди се появяват, творят и разпадат често без да излизат от локалната си сцена, поради което следва и невъзможността да се даде точен брой на алтернативните групи в България. Тази ситуация напомня на парадокса с котката на Шрьодингер[25] или иначе казано една група едновременно съществува и не съществува, докато не направи записи, тоест не остави съответно материално доказателство за съществуването си. В разговор с един от членовете на група Кокоша глава[26] – емблематична българска пънк група от 90-те години – се оказва, че групата е съществувала редом с над 20 други групи в град Кърджали. Част от репертоара на Кокоша глава бива записан и така отваряйки кутията на Шрьодингер намираме котката жива, за разлика от другите кърджалийски групи безвъзвратно забравени, изчезнали или по-точно несъществували по тази логика. Котката за тях намираме умряла за разлика от котката с кокоша глава в устата.

Мимезисът, създаван от трибют банди, уеднаквяването на групи поради споделени западни афинитети и желанието изкуствено да се догонят десетилетия музикална еволюция отнема до голяма степен възможността на български групи да пробият на запад със собствена продукция. Точно по тази причина казусът “Voyvoda” и няколкото успешни турнета на бандата привлича изследователското око към групата, пътят й на развитие и очевидното странене от музикантските среди, населяващи определени места в столицата. Според музикалните журналисти Емил Братанов и Румен Янев в момента активни са трето и четвърто поколение музиканти, част от които намираме в два клуба за алтернативна музика в София.

 

„Аз те продавам, ние те продаваме, всички те продават.”[27] Клубовете Терминал 1 и Строежа и ролята им в софийския музикален живот.

 

След 1989 г. отварят първите музикални клубове в България такива, каквито ги познаваме днес. Сред тях са клуб Chaos (още познат като Пънка или Калното), също Swinging Hall, Funky’s Pub, по-късно Три уши, О’Шипка и други. На 8 март 1997 г. отваря клуб Строежа в Студентски град, за да се превърне в място със специално значение. Постепенно клубът придобива значимост сред заведенията в Студентски град и в София, следвайки съзидателната си линия да експериментира с партита и да въвежда моди, строейки традиция с чука, символ на клуба.

Според Клодел “Човекът познава света не защото отнема, а защото самият той прибавя към него”[28]. По подобен начин клуб Строежа през годините предоставя себе си, служейки за вид платформа на хора, обединени от не-мейнстрийм музикалните си афинитети. Претворявайки се за всеки различен концерт, парти или събитие, бивайки различен Строеж за всяко око и ухо и заигравайки се със собствената си идентичност и глас Строежа е все „променящото се също”[29] като самата медия на Строежа е вече самото послание[30]. Както един от респондентите ми сподели след напускане на Студентски град строежните хора се разпределят из кварталите на София и дефакто: „Всички алтернативни заведения се хранят заради хора, възпитани от Строежа”[31]. За да покажем как клубът играе важна роля за популяризирането на алтернативната музика в България можем да използваме предложението на Ричард Мидълтън музиката да бъде правилно схваната или разгледана в нейната социална практика[32]. Това се изразява на първо място в постепенното формиране на строежна „идентичност” у посетителите, където понятието „идентичност” стъпва върху думите „различие” и „интеракция”[33]. „Различието” идва от глобалната принадлежност към алтернативната сцена, която както вече беше отбелязано по-горе се привижда в българския музикален контекст като крайно различна. Принадлежността към нея показно се изразява чрез музика и танц[34] по време на така наречените строежни вечери, когато Строежа подбира микс от най-различни алтернативни стилове от чужбина и България. „Интеракцията” се случва на свой ред по време на трибюти, концерти, пърформанси, състезания и т.н. Това са ресурсите, чрез които посетителите на Строежа активно изграждат своите преживявания и своята реалност, обвързвайки личните си истории с музиката и мястото[35]. На тези специални събития се случва взаимодействие или така наречената „емоционална зараза” между рецепиентите, в случая самата публика. В статията си „Преносът на емоции при специални събития”[36] Оля Иванова-Мокуние твърди, че при специални събития, когато настъпва трайно заразяване с емоции, активиран е личния интерес на човека и са взети под предвид неговите потребности, в случая музикални такива, се случва и заразяване с идеи. Този процес на емоционална зараза по-нататък спомага за постигането на „психологическо единство”. Оттук неслучайно всеки строежен човек говори за „общност”, „семейство”, „приятели”. По определението на Тьониес[37] понятието общност се определя от присъствието на близки и стабилни човешки отношения и колективна идентичност – нещо, което е налице в клуб Строежа. Разбира се, може да съотнесем гореспоменатите психологически моменти и към други подобни клубове из страната. Оказва се, обаче, че поради кратката си история на съществуване, те не успяват да създадат около себе си трайна фенбаза, нито пък да я запазят и доразвият, образовайки я. Съчетанието между споделената различност, активното взаимодействие по време на събития на артисти, колеги и публика и свободата в самоизразяването, която клуб Строежа предоставя, довежда до един изключително важен момент за алтернативната сцена, а именно насърчава появата на творчество. Както Хауърд Бекер отбелязва, нови форми на изкуство възникват от „малки количества индивидуална намеса и големи количества редовни социални взаимодействия”[38]. Тези интеракции носят свой код заради медията на клуба. Според Джейсън Тойнби най-продуктивните и креативни моменти в популярната музика винаги включват два момента – формиране на код и обща промяна. Така през септември 2014 година Строежа убива себе си, обявявайки на фейсбук страницата си, че клуб Строежа (Студентски град) затваря безвъзвратно, за да се възроди след два месеца в самия център на София на жълтите павета. Така кодът бива дооформен, а промяната след 18-годишното развитие е рязка и генерална.

През март 2014 г. отваря клуб Терминал 1 – съвместно начинание между клуб Четири стаи и клуб Строежа – в центъра на София и така в столицата се появява голямо алтернативно заведение с качествено озвучение и техника, а концертите се заизреждат един след друг. Докато Строежа подготвя своето възкръсване на 25.11.2014, управителят на двете заведения Мартин Михайлов от името на Строежа организира за две български алтернативни групи концерти в Лондон и Берлин. Този пробив на български групи е считан за един от най-големите успехи[39] на новата алтернативна сцена за 2014 година според вестник Капитал и показател за успешния PR и мениджърско рамо, което клуб Строежа и клуб Терминал 1 предоставят на групите, взели под крилото си. Дадена е заявка и за чуждестранни турнета и фестивали, организират се още концерти в чужбина.

Но защо изведнъж клубовете придобиват такова значение? Както Иван Вълков, създател и дългогодишен промотър на фестивала Spirit of Burgas, констатира: “Музиката се прехвърли изцяло на релсите на живото свирене.” Тоест в световно отношение от музика се печели вече почти само от концертни изяви. Оттук следва, че клубове със сцена придобиват изведнъж значимост, особено тези с постоянна аудитория и високо реноме. Терминал 1 като алтернативен клуб, който цели по-широка аудитория понася съответните критики, че залага върху „пълното” тоест не гони “чистотата на субкултурните идентичности, а максимални посещения” [40] и не помага за развитието на алтернативната сцена. „Терминал 1 можеше да избира между ту има, ту няма, но той избра да има.” – споделя музикант, който след разпродаден концерт в друг клуб бива поканен да изнася концерти в Терминал 1. Логическата задача гласи, че за да има голям клуб в София за алтернативна музика той трябва да е успешен, за да просъществува, за разлика от гореспоменатите отдавна затворени няколко клуба от миналото, част от които поради значителни финансови загуби. За да има толкова голям клуб за алтернативна музика, той трябва да продава и да бъде купуван. Терминал 1 и Строежа като един музикален редактор решават кое да достигне до по-широката аудитория и коя група да бъде промотирана впоследствие като готов, завършен продукт на страниците на клуба във фейсбук, събрали общо над 42 000 лайк-а. Тоест намесва се бизнес страната на нещата и омразната комерсиализация, засилва се отчуждението и идентифицирането с по-големия клуб не се случва докрай[41]. Горчивата реалност, както Розмари Стателова констатира по повод клубовете в София в периода 1990-1994 г. е, че „Докато рокът у нас не стане бизнес и в това не повярват влиятелни собственици на заведения, клубната дейност ще е рядка, повърхностна и непечеливша.”[42] В същото време продължава дейността и на други клубове и ъндърграунд помещения с по-малък капацитет като например NeuBerlin, Non-Sleep Hostel, Студио 5, Аделанте, Communication ROOM и други, които експериментират и дават сцена на други алтернативни и ъндърграунд групи.

„Те те тласкат към нерешителност, безбожие, нихилизъм.

Хемофили, къпещи се в сълзи на дансинга на твоята революция”[43].

Защо едни от най-големите войводи на алтернативната сцена тръгват на гурбет?

 

Основател, вокалист и китарист на група Voyvoda е Филип Филипов, чиято биография прескача между континентите Европа и Америка и който като тийнейджър прекарва 10 години от живота си във Флорида, изучавайки отблизо ъндърграунд хардкор и пънк сцената там. След като се завръща в България той основава група Voyvoda през октомври 2007 г. с ясната идея тя да няма нищо общо с “конвенционалните стилове” на бандите, в които е участвал преди това:

“Има групи, които свирят в този жанр, но аз се надявам ние да не приличаме на нито една от тях. Това никога не ни е била целта. Повлиян съм по-скоро от народни музики, например от Костадин Гугов и Васка Илиева, отколкото от някакви български групи.[44]”

Тази възприета нагласа на оразличаване от други групи и умението да избегне стадия на имитация отделя група Voyvoda от всички вече споменати банди. При един от концертите им на 27 март 2015 г. в социалния клуб Communication ROOM на въпроса на кого приличат група Voyvoda масовият отговор е: “Voyvoda приличат на Voyvoda, на никого не приличат”. Открили своя глас войводите създават оригинални композиции с ясна концепция и цялостно-изградена визуална среда като черпят вдъхновение от минали героични събития и използват архивни кадри в клипове и рекламни материали[45]. Експлоатирането на героични сюжети, забравени войводи и разкази за кланета според Анджела Макроби демонстрира вид носталгия, основана върху опита да се внесе история в едно иначе аисторично настояще[46]. Сара Торнтън допълва още, че всяко издърпване на нишки от миналото и това идентифициране с него е отговор на неспособността на обществото да произвежда сериозни образи, които да дадат на хората смисъл и посока[47]. Във всеки случай оразличаващото послание и звучене на групата разбърква противоречия в нови композиции, а с името си, което обаче се изписва само на латиница, подвежда незапознатия слушател в очакване да чуе ЕПИЗОД[48]-оподобна банда. Както на концерт на групата WU LYF[49], който се провежда в църква, докато в същото време абревиатурата гласи World Unite Lucifer Youth Foundation, по подобен начин войводите едновременно използват дълбоко национална символика, смесват английски и български текстове с даркуейв китарни рифове, докато изнасят концерти из Европа и рядко в България. Voyvoda смесват националноосвободителни послания с пост-пънк звучене, за да захранят глобални идеи с локална баница и барут. Или иначе казано имаме глобален пост пънк, но с локални аромати[50]. Дързостта на подобно смесване обрича войводите на аутсайдерство, неразбрани и престъпващи закона в родината си. Позовавайки се на Бекер, можем да разгледаме аутсайдера от статистическа, социологическа и медицинска гледна точка. Що се отнася до статистическия поглед аутсайдер означава девиант или човек, който не се вписва в общата картина, както например червенокосите са девиантен случай, защото повечето хора са с кестенява коса[51]. Тоест ненарушили никакви правила Voyvoda обаче са излезли извън нормата и са се превърнали в изключения сами по себе си: “Идеята на тази група не е да намериме тука публика и да станем като Остава. Тази група е възникнала заради една сцена – цялата D.I.Y., направи си сам сцена. Тя е ъндърграунд идея.” (Интервю на Гергана Райжекова с Филип Филипов, група Voyvoda, радио Реакция за предаването “Rockumentary. Музикална автобиография”[52]) Друга гледна точка идва от медицинската терминология и свързва подобен тип оразличаващо се поведение с патология и болест. Обществото се метафоризира в организъм, който когато работи ефективно се възприема като здрав, но появата на нефункционалност при определени структури, се идентифицира като болест. В случая с група Voyvoda на преден план излизат определени нефункционалности и порочни практики, възприети за нормални: “Къде да свирим в България? Ние имаме едни 200-300 човека фенове тук и е тъпо да свирим на две седмици. Няма какво ново да им предложим и ще е безинтересно и за нас и за тях. Не се кефя на групите, които свирят непрекъснато. Не сме кръчмарска банда. Не искаме да свирим в някой пиано бар и хората да си ядат салатка покрай нас.” А що се отнася до концертите в столицата: “Ние избягваме да свирим много в София, защото така нещата се изчерпват. Няма нужда да правим компромиси със своите ценности, да се опитваме да станем поп или да се опитваме да ни харесат, в смисъл аз не искам да ни пускат в Строежа.” (Пак там)

Фигурата на аутсайдер може да разгледаме и от социологическа гледна точка. В този смисъл на преден план е бунтарското поведение и неуспеха на индивида да се подчини на правилата на групата. Войводите отказват да последват зададения преобладаващ и налагащ се стил и това ги обрича на изолация от страна на обществото, населяващо клубовете Строежа и Терминал 1. Voyvoda отсъстват от сцените на тези вкусоформиращи заведения и то целенасочено. На 27.09.2014 г. група Voyvoda свирят в Терминал 1, но като част от програмата на Горгон Фест и отново са встрани от центрофугата на строежната площадка. Тоест получава се така, че Voyvoda не се социализират в съответните музикални среди и процесът на създаване на доверие в този клубен контекст чрез самия им стил[53] е пропуснат. Случай на подобен тип социализация през стила музика, опит за мениджмънт и продуцентство, е създаваният през 2014 г. лейбъл Homeovoxmusic от Георги Георгиев (група Остава). Лейбълът е създаден с ясната идея да менторства и лансира нови български алтернативни банди по време на концертни изяви на група Остава, където тя често бива подгрявана точно от тези групи. Това са бандите Jin Monic, Hayes&Y, Bears and Hunters, Raja & the band и др. В тази позиция на клатушкане между in или out(side), приети или неприети, вътре или вън, фенство или не, войводите използват глобалната си принадлежност към пост пънк общността:

“Ние не сме познати сред българи, а сред хората, които слушат такава музика – пост-пънк. Тя не е много голяма сцена. За да има смисъл цялото развитие на групата, трябва да има някакви хоризонти. В последно време са по-често турнетата. Благодарение на нашия немски лейбъл направих връзки с разните промоутъри, пост-пънк среди, готик и дарк уейв. После сам си организирам всичко. (Интервю на Гергана Райжекова с Филип Филипов, група Voyvoda, февруари 2014 г.) “Това, което гоним е до някаква малка степен осъществено и е хубаво, когато отидеш в Милано или в Билбао и някакви хора са ти слушали групата и макар и да са там 50 – 100, колкото и да са, е доста забавно. 7-8 хиляди километра ви делят обаче хората са наясно, питат и е доста интересно. Последното турне[54] беше 17 концерта за 18 дни и над 10 000 км.”

Група Voyvoda започват турнето си „Guilty feet have got no rhythm” с първи концерт в София в малката зала на клуб Микстейп 5 на 20.11.2014 г. Политиката на този клуб е свързана с това да отдава под наем двете зали на клуба на групи и събития като външните продукции преобладават, а по-рядко самият клуб организира партита и концерти. Разликата с клуб Строежа и Терминал 1 е, че Микстейп 5 не спазва точно определена линия на развитие и събитийност, и външните продукции и концерти разчитат в повечето случаи на собствен PR, за разлика от събитията в Строежа и Терминал 1, които минават под шапката на Строежа, за да се помогне клуба с повече медийност за по-малките събития. Микстейп 5 също помагат, намирайки спонсори например[55], но поради голямото стилово разнообразие на провежданите в Микстейп събития, няма изградена стабилна общност на доверие, която да подкрепя безрезервно клуба в различните му начинания. Няколко дни по-късно този път в голямата зала на Микстейп 5 се провежда концерт на друга българска алтернативна група Smallman, чиято различност по гореспоменатите критерии на Бекер отново би следвало да е обрекла групата на същото забвение що се отнася до концерти и разпознаваемост. Разликата в случая е участието на група Smallman на ежегодния фестивал Spirit of Burgas, където групата получава възможността, благодарение на организаторите, да излезнат на сцена преди чуждестранните хедлайнери, привлекли хилядите фенове. Друг важен момент е условието поставено от фестивала българските групи да свирят собствена продукция като кавъри почти не се толерират, за разлика от клубните изяви, където масово се залага на познати мелодии и изпълнители. Този тласък, който фестивалът Spirit of Burgas предоставя, ясно си проличава при сравняване посещаемостта на двете групи. Както самият организатор на Spirit of Burgas споделя група Voyvoda и група Smallman са еднакво добри и заслужават голяма аудитория. В така дадения пример осезаемо липсва подкрепата на медии – от една страна в лицето на фестивал от такъв ранг, от друга клубното рамо на Мартин Михайлов[56] и менажираните от него клубове. Случаят “Voyvoda” добре илюстрира механизмите на алтернативната сцена в България и е пример за влиянието на гореспоменатите клубове в музикално-алтернативната среда в България. Войводите са изключение в още едно отношение що се отнася до аудиторията, която следи техните изяви зад граница. В интервю за БНР Филип Филипов споделя, че за всичките им концерти зад граница са имали само една българка посетител. Тоест става въпрос за едно цялостно отлепяне от клишето за българска група на турне в чужбина и отлепяне от вакуума на българското фенство. Глобалната торта предлага лакомства далеч надхвърлящи местните сладкарници, което посредством интернет пространството и изграждането на контакти на групата с клубове из цяла Европа “прави възможно излизането от традиционния кръг на общуване и традиционния път за популяризиране на даден продукт”[57]. Войводите в синхрон с името си разбиват стените на статуквото и освобождават себе си от ограниченията на алтернативната среда в България без да чакат ръка за помощ и без да броят жертвите дадени, за да запазят своята идентичност и стил.

„Има ли кой да ни забрави, да ни прости още веднъж и докато те копаеме слънцето да ни огрее пак?”[58] Вместо заключение – продължение

 

Завръщайки се в България след няколко успешни турнета група Voyvoda се анонимизира в музикалната среда на инди рок и гръндж звучене поради отличаващия се стил и съзнателния избор да отсъства от тази сцена, да бъде ъндърграунд. Болните места на музикалната алтернативна сцена откриваме в липсата на мениджърско съсловие, развит пазар и големи фестивали с установени традиции, които да предоставят сцената си, за да издигат в буквално и преносно значение добри български групи със собствен репертоар. Лоша шега играе също степента на имитиране на чуждестранни групи, което отрязва възможностите за пробив навън. Единственият лъч светлина, който предоставя място за развитие и комуникация на музиканти и банди засега остава клубната сцена. С гъстата мрежа от последователи на клубовете Терминал 1 и Строежа и новото им начинание в образоването на българския слушател тези клубове издигат групи, организират турнета и донякъде компенсират с действия отсъствието на мениджърско съсловие в България. Случаят “Voyvoda” е показателен пример, че това никак не е достатъчно и докато алтернативната сцена тепърва претърпява своето разширяване, доизграждане и доказване, много добри групи остават встрани. В случая с Voyvoda имаме налице възприета аутсайдерска позиция и отхвърляне на тези нови места, категоричен отказ групата да получи по-широка аудитория, използвайки реномето на гореспоменатите клубове. Войводите тихичко изчакват в сенките на пост пънк гората развитието на алтернативната музикална сцена, непропускайки в същото време да заявят глас и да развеят послание там, където то ще бъде правилно схванато и очаквано – в пост пънк средите у нас и в чужбина. Дали група Voyvoda ще надстроят себе си в българския контекст на една следваща музикална революция, поканени от някой ъндърграунд бунт в отговор на острото мейнстриймизиране на алтернативни български групи или ще останат скрити в черно-бяла снимка на непознат войвода, остава въпрос с продължение.

 

 

Благодарности

Благодаря на първо място на научния ми ръководител доц. д-р Венцислав Димов за помощта в начинанието и дадените ми безценни съвети,  напътствия и подкрепа. Още искам да благодаря на всички респонденти за съдействието и най-вече на Филип Филипов от група Voyvoda, Мартин Михайлов от Строежа и Иван Вълков от Spirit of Burgas за поредицата проведени интервюта с тях, за търпението и вярата в изследването.

 

Библиография:

ВЪЛЧЕВА, Тамара, Росица ИЛИЕВА. Нещо се случи. Шест вдъхновяващи истории за лични (и не само лични) победи през 2014 г. In: Capital.bg [online]. 19 December 2014. [cited 20 December 2014]. Available from: http://www.capital.bg/light/tema/2014/12/19/2441823_neshto_se_sluchi/?sp=2#storystart.

ГЕРМАНОВА, Невена. Нова функционалност на младежките микрокултури в пространството на една свръхреалност. В: Дичев, Ивайло и Орлин Спасов. Новите млади и новите медии. Институт “Отворено общество”, София, 2009, с.106

ГРОЗЕВ, Иван. Арамия. In: Literaturensviat.com [online]. [cited 20 December 2014]. Available from: http://literaturensviat.com/?p=87019

ДИМОВ, Венцислав. Треска в делнична вечер (за медийната сила на песента в един не само акустичен свят). В: Ангелова, Вяра, Мария Нейкова, Жана Попова (съст., ред.). Радио, разказ, реч. Юблеен сборник в чест на проф. дсн Снежана Попова. София: УИ „Св. Климент Охридски”, 35-47, с. 36.

ДИМОВ, Венцислав. За чалгата с омерзение и любов. В: Дичев, Ивайло и Орлин Спасов. Новите млади и новите медии. Институт “Отворено общество”, София, 2009, с.113

ДИЧЕВ, Ивайло. От принадлежност към идентичност. Политики на образа. София, 2002, с.52

ДИЧЕВ, Ивайло и Орлин СПАСОВ. Новите млади и новите медии. София, 2009.

Епизод. Биография. In: Epizod.com [online]. [cited 27.03.2015]. Available from: http://www.epizod.com.

ЖАБЕВА-ПАПАЗОВА, Юлиана. Алтернативната рокмузика в Югославия през периода 1980-1991 г. и нейното влияние върху днешния музикалнокултурен живот в републиките Македония, Сърбия и Хърватска. б.м., 2012, с.26

ИВАНОВА-МОКУНИЕ, Оля. Преносът на емоции при специалните събития. Психологически изследвания, София, №2, 2011, с. 289

Интервю с Филип от Voyvoda. In: Gorgonbg.org [online]. 22 September 2014. [cited 14 January 2015]. Available from: http://gorgonbg.org/bg/2011-07-25-11-34-11/item/4299-%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B2%D1%8E-%D1%81-%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BF-%D0%BE%D1%82-voyvoda

МОРЕН, Едгар. Духът на времето. София: ИК “Христо Ботев”, 1995.

РАЙЖЕКОВА, Гергана. Горд да съм Войвода. In: Bnr.bg. [online]. 8 March 2014. [cited 20 December 2014]. Available from: http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100339324.

РАЙЖЕКОВА, Гергана. Only Anarchists are pretty. In: Djambore.com [online]. 10 February 2014. [cited 20 December 2014]. Available from: http://www.djambore.com/anarchists-pretty-voyvoda/.

РАЙЖЕКОВА, Гергана. Rockumentary. Музикална автобиография. In: Mixcloud.com/Rockumentary. [online]. [cited 26.March 2015]. Available from: https://www.mixcloud.com/Rockumentary/rockumentary-епизод-6-с-филип-филипов-от-група-voyvoda/

СТАТЕЛОВА, Розмари. Преживяно в България. Рок, поп, фолк. 1990 – 1994. София: Рива, 1995, 33 – 47

СТАТЕЛОВА, Розмари. През годините. Фолклоризация и идентичност. Музикални практики у сербите: вчера и днес. София: Институт за изследване на изкуствата, 2011, 111-115.

ЧЕРНОКОЖЕВА, Елка. В епохата на хибридизация: музика – медии – малцинства.  Българско музикознание, 2010. с. 7-21

Alternative Rock. In: Britannica. com [online]. [cited 22 November 2014]. Available from: http://www.britannica.com/EBchecked/topic/17678/alternative-rock

Alternative Rock. In: Collinsdictionary.com [online]. [cited 22 November 2014]. Available from: http://www.collinsdictionary.com/dictionary/american/alternative-rock

AZERRAD, Michael. Our band could be your life. Scenes from the American Underground 1981 – 1991. New York, Boston, London: Little Brown and Company. 2001.

BAILEY, Olga. Understanding Alternative Media. Four Approaches to Aletrnative Media. NY, 2007, p.4

BECKER, Howard S. Outsiders: Studies in the Sociology of Deviance, New York: Free Press, 1963, p. 4

CARESS, Adam. The day Alternative Music Died. In: MuleVariations.com [online]. 2 November 2010. [cited 14 January 2015]. Available from: http://mulevariations.com/features/day-alternative-music-died.

CLIFFORD, James. Museums as Contact Zones. Routes: Travel and Translation in the Late Twentieth Century. Cambridge, MA: Harvard UP, 1997, 188-219.

FINNEGAN, Ruth. Music, Experience, and the Anthropology of Emotion. New York: Routledge, 2003, p.190

FRITH, Simon. Music and Everyday Life. New York: Routledge, 2003, p.97

GEFTER, Amanda. Curiosity doesn’t have to kill the quantum cat. In: NewScientist.com [online]. 9 May 2007. [cited 23 November 2014]. Available from: http://www.newscientist.com/article/mg19426031.400-curiosity-doesnt-have-to-kill-the-quantum-cat.html

HESMONDHALGH, David. Subcultures, Scenes or Tribes? None of the Above. In: Journal of Youth Studies. Vol.8, No. 1, March, 2005, 21-40

LESTER, Paul. Wu Lyf, better the devil you don’t know. In: The Guardian [online]. 9 June 2011 [cited 16 January 2015]. Available from: http://www.theguardian.com/music/2011/jun/09/wu-lyf-interview.

MACLUHAN, Michael. Understanding Media: The Extensions of Man. London: Routledge & K. Paul, 1964.

MCCORMICK, Neil. Paul McCartney breathes life back into the 100 Club. In: The Telegraph [online]. 17 December 2010. [cited 14 January 2015]. Available from: http://www.telegraph.co.uk/culture/music/8210284/Paul-McCartney-breathes-life-back-into-the-100-Club.html

MCROBBIE, Angela. Second-Hand Dresses and the Role of the Ragmarket. In: Popular cultre: a reader, London, 2005, p. 47-54

MIDDLETON, Richard. Locating the People: Music and the Popular. New York: Routledge, 2003, p.259.

MIDDLETON, Richard. Music Studies and the Idea of Culture. New York: Routledge, 2003, p.11.

PARELES, Jon. Fans of a Groundbreaking Club Mourn and Then Move On. In: NYTimes. com [online]. 17 October 2006. [cited 28 November 2014]. Available from: http://www.nytimes.com/2006/10/17/arts/music/17cbgb.html.

PRATT, Mary Louise. Criticism in the Contact Zone. Imperial Eyes: Travel Writing and Transculturation. London: Routledge, 2008

REYNOLDS, Simon. Rit it Up and Stars Again. Postpunk 1987 – 1984. New York, London: Penguin Books. 2006

SHUKER, Roy. Understanding Popular Music. London: Routledge, 2001, с. 200.

SHUKER, Roy. Popular music: the key concepts. New York Routledge, 2006, 7-10.

SNAPES, Laura. WU LYF Break Up. In: Pitchfork [online]. 24 November 2012. [cited 15 January 2015]. Available from: http://pitchfork.com/news/48688-wu-lyf-break-up/.

STRAW, Will. Communities and scenes in popular music. In: The subcultures Reader, Ken Gelder, Sarah Thornton, London and NY: Routledge, 1997, 494 – 505.

TAYLOR, Steve. The A to X of Alternative music. London:Cotinuum, 2006.

THORNTON, Sarah. The Media Development of ‘Subcultures’ (or the Sensational Story of ‘Acid House’) In: Popular culture: a reader. London, 2005, p.383 – 400

TONNIES, Ferdinand. Community and society. London: Harper&Row,1963

TOYNBEE, Arnold. Music, Culture and Creativity. New York: Routledge, 2003, p.10

Voyvoda.bandcamp.com [online]. [cited 20 December 2014]. Available from:  http://voyvoda.bandcamp.com/.

Voyvoda. In: Facebook.com [online]. [cited 20 December 2014]. Available from: https://www.facebook.com/xvoyvodax/info?tab=page_info

[1] Закачка на група Voyvoda с песента на Джордж Майкъл „Careless Whisper”

[2] „Арамия” още се нарича третият студиен албум на група Voyvoda, издаден на 11 ноември 2014 г.

[3] ГРОЗЕВ, Иван. Арамия. In: Literaturensviat.com [online]. [cited 20 December 2014]. Available from: http://literaturensviat.com/?p=87019

[4] „Let’s be chasing the shadows of clouds” – песента „Chasing the Shadows of Clouds” на група Voyvoda от „Who’s killing the great chefs of Europe” EP, 2013 г.

[5] Игра на думи с книгата „Цветя от края на 80-те”, където журналистите Румен Янев и Емил Братанов описват първото поколение рок музиканти в България.

[6] SHUKER, Roy. Understanding Popular Music. London: Routledge, 2001, с. 200.

[7] SHUKER, Roy. Popular music: the key concepts. New York Routledge, 2006, 7-10.

[8] ДИМОВ, Венцислав. Треска в делнична вечер (за медийната сила на песента в един не само акустичен свят). В: Ангелова, Вяра, Мария Нейкова, Жана Попова (съст., ред.). Радио, разказ, реч. Юблеен сборник в чест на проф. дсн Снежана Попова. София: УИ „Св. Климент Охридски”, 35-47, с. 36.

[9] СТАТЕЛОВА, Розмари. Преживяно в България. Рок, поп, фолк. 1990 – 1994. София: Рива, 1995, с.33

[10] ЧЕРНОКОЖЕВА, Елка. В епохата на хибридизация: музика – медии – малцинства.  Българско музикознание, 2010. с. 7-21

[11] HESMONDHALGH, David. Subcultures, Scenes or Tribes? None of the Above. In: Journal of Youth Studies. Vol.8, No. 1, March, 2005, 21-40

STRAW, Will. Communities and scenes in popular music. In: The subcultures Reader, Ken Gelder, Sarah Thornton, London and NY: Routledge, 1997, 494 – 505.

[12] ДИЧЕВ, Ивайло. Виртуални граждани? На купон с MP3 плеър. В: Дичев, Ивайло и Орлин Спасов. Новите млади и новите медии. Институт “Отворено общество”, София, 2009, 11-41 с. 30

[13] Тук визирам изчезналите своеобразни контактни зони Кравай и Синьото кафе, където е било концентрирано музикантското съсловие, докато понастоящем няма подобна локализирана концентрация. Най-често групите се засичат и общуват при общи концерти и по фестивали.

[14] Voyvoda. In: Facebook.com [online]. [cited 20 December 2014]. Available from: https://www.facebook.com/xvoyvodax/info?tab=page_info

[15]Voyvoda.bandcamp.com [online]. [cited 20 December 2014]. Available from:  http://voyvoda.bandcamp.com/.

[16] Интервю с Филип от Voyvoda. In: Gorgonbg.org [online]. 22 September 2014. [cited 14 January 2015]. Available from: http://gorgonbg.org/bg/2011-07-25-11-34-11/item/4299-%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B2%D1%8E-%D1%81-%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%BF-%D0%BE%D1%82-voyvoda

[17] Цит. по: ЖАБЕВА-ПАПАЗОВА, Юлиана. Алтернативната рокмузика в Югославия през периода 1980-1991 г. и нейното влияние върху днешния музикалнокултурен живот в републиките Македония, Сърбия и Хърватска. б.м., 2012, с.26

[18]РАЙЖЕКОВА, Гергана. Only Anarchists are pretty. In: Djambore.com [online]. 10 February 2014. [cited 20 December 2014]. Available from: http://www.djambore.com/anarchists-pretty-voyvoda/.

РАЙЖЕКОВА, Гергана. Горд да съм Войвода. In: Bnr.bg. [online]. 8 March 2014. [cited 20 December 2014]. Available from: http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100339324.

[19] TAYLOR, Steve. The A to X of Alternative music. London:Cotinuum, 2006.

[20] Под нова алтернативна българска музика визирам алтернативна музика създавана след 2000г.

[21] СТАТЕЛОВА, Розмари. Преживяно в България. Рок, поп, фолк. 1990 – 1994. София: Рива, 1995, с.47

[22] Тук той визира концерта на група Skitniks в Софийски клуб с публика 20-30 човека.

[23] Според непотвърдена информация понастоящем в България две алтернативна групи имат назначен мениджър – Jeremy? и Оратница.

[24] Интервю на Гергана Райжекова с Г. Д., София, 11.06.2014 г

[25] Котката на Шрьодингер е известен теоретичен експеримент в квантовата физика, с който австрийският учен Шрьодингер доказва, че за да се приеме дадено твърдение или научна теория за вярна, то тя трябва да се експериментира и в зависимост от получения резултат да се провери дали съответната теория действа на практика. За да обори противниците си Шрьодингер дава за пример експеримент с котка, поставена в кутия с отрова, която може да изтече или не неясно кога. Аналогията гласи, че както котката е едновременно жива и умряла преди отваряне на кутията, така и теорията е едновременно вярна и грешна преди тя да се провери експериментално. По същата аналогия преди една група да създаде доказателство за съществуването си тя едновременно съществува и не съществува.

GEFTER, Amanda. Curiosity doesn’t have to kill the quantum cat. In: NewScientist.com [online]. 9 May 2007. [cited 23 November 2014]. Available from: http://www.newscientist.com/article/mg19426031.400-curiosity-doesnt-have-to-kill-the-quantum-cat.html.

[26] Интервю на Гергана Райжекова с един от членовете на група Кокоша глава, София, 06.05.2014г.

[27] „I’m selling you out, We’re selling you out, Everybody is selling you out.” – песента „Hanuma” на група Voyvoda от „Voden vs Odessa” EP, 2009 г.

[28] МОРЕН, Едгар. Духът на времето. София: ИК “Христо Ботев”, 1995.

[29] MIDDLETON, Richard. Locating the People: Music and the Popular. New York: Routledge, 2003, p.259.

[30] MACLUHAN, Marshal. Understanding Media: The Extensions of Man. London: Routledge & K. Paul, 1964.

[31] Интервю на Гергана Райжекова с Л.Ф., София, 16.10.2014г.

[32] MIDDLETON, Richard. Music Studies and the Idea of Culture. New York: Routledge, 2003, p.11.

[33] СТАТЕЛОВА, Розмари. През годините. Фолклоризация и идентичност. Музикални практики у сербите: вчера и днес. София, 2011, с.111.

[34] Пак там, с.115.

[35] FINNEGAN, Ruth. Music, Experience, and the Anthropology of Emotion. New York: Routledge, 2003, p.190

[36] ИВАНОВА-МОКУНИЕ, Оля. Преносът на емоции при специалните събития. Психологически изследвания, София, №2, 2011, с. 289

[37] TONNIES, Ferdinand. Community and society. London: Harper&Row,1963

[38] TOYNBEE, Arnold. Music, Culture and Creativity. New York: Routledge, 2003, p.104

[39] ВЪЛЧЕВА, Тамара, Росица ИЛИЕВА. Нещо се случи. Шест вдъхновяващи истории за лични (и не само лични) победи през 2014 г. In: Capital.bg [online]. 19 December 2014. [cited 20 December 2014]. Available from: http://www.capital.bg/light/tema/2014/12/19/2441823_neshto_se_sluchi/?sp=2#storystart.

[40] ДИЧЕВ, Ивайло. Виртуални граждани? На купон с MP3 плеър. В: Дичев, Ивайло и Орлин Спасов. Новите млади и новите медии. Институт “Отворено общество”, София, 2009, 11-41 с. 31

[41] Перефразирам направените изводи. Пак там.

[42] СТАТЕЛОВА, Розмари. Преживяно в България. Рок, поп, фолк. 1990 – 1994. София: Рива, 1995, с.78

[43] „They push you towards indecision, godlessness, nihilism. Hemophiliacs bathing in tears on the dancefloor of your revolution.” – песента „No Passports” на група Voyvoda от албума „Изток”, 2012г.

[44] РАЙЖЕКОВА, Гергана. Горд да съм Войвода. In: Bnr.bg. [online]. 8 March 2014. [cited 20 December 2014]. Available from: http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100339324.

[45] Както сам Филип Филипов от група Voyvoda обяснява негово хоби е събирането на архивни кадри, които да монтира и да използва за видеоклипове. В колекцията от монтажи се забелязват ценни архивни кадри от монаси в манастира Атон, танца Паневритмия, обяд заедно с Учителя Петър Дънов и други. Снимковият материал също не отстъпва по автентичност и многопластовост на посланието.

[46] MCROBBIE, Angela. Second-Hand Dresses and the Role of the Ragmarket. In: Popular cultre: a reader. London, 2005, p. 47-54

[47] THORNTON, Sarah. The Media Development of ‘Subcultures’ (or the Sensational Story of ‘Acid House’) In: Popular culture: a reader. London, 2005, p.383 – 400

[48] Епизод са метал група, създадена през 1983 г., която също черпи вдъхновение от миналото, смесвайки метал със стихове на Ив. Вазов и Хр. Ботев., примесен със силен патриотизъм. Източник: Епизод. Биография. In: Epizod.com [online]. [cited 27.03.2015]. Available from: http://www.epizod.com.

[49] Британската група от Манчестър WU LYF (World Unite Lucifer Youth Foundation), която съществува от 2008 до 2012, сама измисля свой музикален стил – тежък поп (heavy pop), редовно трие страниците си и страниците за групата в уикипедия, отказва интервюта и пее на почти неразбираем език, докато едновременно с това промотира сатанински символи и провежда концерти и записва албума си в църква. Изчезването й от музикалния свят става едновременно с началото на мейнстриймизирането й – една аутсайдерска заявка за непродаване.

SNAPES, Laura. WU LYF Break Up. In: Pitchfork [online]. 24 November 2012. [cited 15 January 2015]. Available from: http://pitchfork.com/news/48688-wu-lyf-break-up/.

LESTER, Paul. Wu Lyf, better the devil you don’t know. In: The Guardian [online]. 9 June 2011 [cited 16 January 2015]. Available from: http://www.theguardian.com/music/2011/jun/09/wu-lyf-interview.

[50] ДИМОВ, Венцислав. За чалгата с омерзение и любов. В: Дичев, Ивайло и Орлин Спасов. Новите млади и новите медии. Институт “Отворено общество”, София, 2009, с.113

[51] BECKER, Howard S. Outsiders: Studies in the Sociology of Deviance, New York: Free Press, 1963, p. 4

[52] РАЙЖЕКОВА, Гергана. Rockumentary. Музикална автобиография. In: Mixcloud.com/Rockumentary. [online]. [cited 26.March 2015]. Available from: https://www.mixcloud.com/Rockumentary/rockumentary-епизод-6-с-филип-филипов-от-група-voyvoda/

[53] ДИЧЕВ, Ивайло. От принадлежност към идентичност. Политики на образа. София, 2002, с.52

[54] Турнето „Guilty feet have got no rhythm” – бел.авт.

[55] Интервю на Гергана Райжекова с управителя на клуб Микстейп 5, София. Архив на автора.

[56] Групата Smallman има няколко самостоятелни концерта в Терминал 1, които са разпродадени. Част от респондентите ми накратко описват стила на групата като “Tool с гайди”. Отново е налице оприличаване с чуждестранна група.

[57] ГЕРМАНОВА, Невена. Нова функционалност на младежките микрокултури в пространството на една свръхреалност. В: Дичев, Ивайло и Орлин Спасов. Новите млади и новите медии. Институт “Отворено общество”, София, 2009, с.106

[58] Песента “Вени” на група Voyvoda от „Bunt” EP, 2008 г.

 

Източник: http://digilib.nalis.bg/dspviewerb/srv/image_singpdff/7144f829-0025-4dd6-a477-3c3ea17d0dc2