Млада нощ, мъдро утро. Смели млади хора. Поглед към Беглика отвътре и отгоре. (Timeart)

Млада нощ, мъдро утро. Смели млади хора. Поглед към Беглика отвътре и отгоре. (Timeart)

Фестивалът Беглика се организира ежегодно на бреговете на язовир “Голям Беглик” за 6та поредна година. Тази година аз отивам за първи път.

 

Аз съм Tabula Rasa.

Нямам очаквания.

Аз съм Tabula rasa.

 

Като изследовател-антрополог това представлява идеална възможност да се шмугна в центъра на събитията и да се почувствам хем посетител, хем организатор, хем доброволец. Въоръжена с диктофон ще диря активно-попили беглишкия вирус преки участници, за което грижливо отделям 3-те официални дни на фестивала – петък, събота и неделя – на лов за гледни точки.

Още на входа ме посреща мой скъп приятел, отделил ценно време за добротворстване по планината. Всеки ден ме увещава да замина и аз и как ще ми харесат хората и целия дух на Беглишкото семейство. След като още на 5ти август заминава към планината 17 дни по-късно заминавам и аз. Купувам сирене, люти чушки, 2 батерии от обикновените и бира в кенче и му ги нося, а той разпалено разказва за фестивала.

Петък

Атанас: За Беглика знам още от първото му издание и тогава нямах идея какво е посланието на феста, какво искат да кажат, какво е това уъркшоп. В началото беше просто повод да идеш на различно място с приятели, да пиеш и да слушаш музика. Бил съм всичките години без една и сега ясно виждам дълбокия смисъл на фестивала. Идеята е да покажеш, че има друг начин на живот и мислене, посланието е за устойчиво развитие и природосъобразен начин на живот.

 Как реши да доброволстваш?

А: Последните 3 години исках да съм доброволец на Беглика и тази година намерих време. Доброволците са шарени хора в прекия и преносния смисъл на думата и се занимават с различни неща. Първият ден бяхме 5 човека, сега като започна фестивалът станахме 100. Повечето от организаторите пък са фрийлансъри, имат проекти, членуват в различни неправителствени организации, опитват се да променят нещата. Всички са успешни в сферите си и това ти дава надежда, ако имаш идея, да я стартираш.

Кои бяха най-ярките моменти?

А: Ярък момент за мен е концертът на E.U.E.R.P.I., които много харесвам, но този концерт беше прекъснат от много силна буря и ураганен вятър и на всички палатките подгизнаха. Много красив момент всъщност. Седях в палатката и пишех смс-и с едно момиче през 3-4 палатки: “Как си? Оцеляваш ли?” Друг ярък момент е самият факт да съм част от обществото на доброволците. Някакви дреболии стават ценни изведнъж- като сиренето например. Нямаш нищо от цивилизацията.

 Ако не си доброволец какво точно виждаш от фестивала?

А: Ако си гост на фестивала виждаш повече забавлението. Акцентът е там. Гостите виждат всичко на готово. Като си част от подготовката на фестивала тогава може да го оцениш.

 А кое липсваше?

 А:. Липсваше бившата ми приятелка, с която се разделих точно преди феста. Но за сметка на това там срещнах много други хора, които компенсираха. Една врата се затваря – три нови се отварят.

 Една врата се затваря и за мен, отварят се 3.

3 сцени, 3 дни, 3 гледни точки. Странно е,че всеки един ден прегръщам различни познати и приятели, като странно стечение на обстоятелствата не ги повтарям. Те са фотографи, на чийто сватби съм хващала букета, млади артисти, покорили по няколко инструмента и Беглишката публика в петък, циркови артисти, надъхани за промяна в образованието гении, острови на алтернативна култура, медия и музика, с които споделяме ценности, организатори на фестивали, хора, преобърнали живота ми с Lollipop Moments и запознали ме с проф. д-р Лозанов и Сугестопедия, мислещи хора, действащи хора. Поляните, горите и стръкчетата трева празнуваха хората-Беглика – смели млади хора.

Глътка въздух между семинарите за устойчиво развитие и сред подредените като кошер бели семинарни пространства посягам към една полу-прозрачна завеса и се сещам за Пърси Шели:

 

Lift not the painted veil

which those who live call Life”

(Не повдигай цветната завеса, която Живот живеещите наричат.)

Снимка: Райжекова

Искаме ли да видим истината зад завесата? Аз я повдигам.

Прегръщам най-голямата звезда на Беглишката сцена – Константин Кучев, който преди минути импровизира гениално на сцената. Той е впечатлен от думите ми и полу-смутено отговаря сякаш ще те погълне с очи:

-Наистина ли? Групата ми се обади преди малко и ми казаха, че е късно вече за стоп, а автобусът е бил пълен.- признава той.

Изненадвам се за пореден път на скромността, с която Коцето просто прави музика. Как качи едни деца на сцената, поиска от публиката 4 думи и започна едновременно да съчинява текст и мелодия, докато децата по най-комичен начин припяваха с думи като „апогей“. Никой на поляната пред сцената не се движеше, всички очакваха нещо, но не очакваха такъв апогей.

„Мерудия“ са точно като за Беглика, но аз използвам момента, за да си пожелая още Беглики на падащите звезди.

Седнали сме с изглед към цялото стълпотворение от хора, техника, йога, смеещи се и тичащи с техните родители деца заедно с един от организаторите. Кротък следобед на тревата.

Неделя

Разкажи за музиката на Беглика…

 Идеята е да се образува открита платформа, на която артисти от различни сфери да могат да се представят и тази година сцените са три на брой- главна, диджеи сцена и една биг банда сцена. Каним музиканти с предимно авторска музика като има вариант след време на Беглика да няма хедлайнери, а всичко да е в акустичен вариант, един джам сешън. Тук няма бекстейдж, сцената не е пиедестал. Просто е важно, че сме тук и сме заедно. Също така тук музиката започва по-рано и свършва по-рано, за да може хората да си починат, да усетят спокойствието на природата.  

Какви хора идват на фестивал Беглика?

 Идеята е да съпреживееш един момент с дадени хора, да намериш съмишленици. Можем да ги наречем социално-ангажирани хора, които не следват установени практики и модели, но и никой от тях не иска да бяга от света. Тук се полагат основите на нов тип култура, образование и икономиката. Това са млади бизнес лидери, преподаватели, артисти, IT специалисти, новатори, архитекти – реални представители на алтернативния бизнес. Важно е, че тук идват хора с еднакви ценности, които споделят разнообразни идеи и се случва нетуъркинг. На Беглика са се родили няколко фирми, организации, проекти, други подобни фестивали, също училища и детски градини .

Като организатор на събитието, как Беглика се превърна в това, което е?

Ние го оставяме да бъде такова, каквото е. Никой не създава програми, защото няма такава комерсиалност и финансовост. Тук просто се случват идеи, а посетителите виждат как може да се живее по един различен начин, който се оказва не чак толкова различен или невъзможен.

Вечерта сме се сгушили в кръг на доброволци, ядем и се смеем на фона на Рицарски ритми. Искам да питам още някой за Беглика и усърдно търся правилната примамка.

-Може ли малко мента?- един растафарин ми маха.

-Разменям мента за отговор на един въпрос. Какво е Беглика?

Растафаринът в изненадващо нова светлина се изправя в стил Мартин Лутер Кинг и започва да говори за мечти, докато валят звезди. Всички замлъкваме. 30 секунди по-късно си спомням, че трябва да си запиша речта, хващам тефтера и си спомням само думите, че хората тук имат „уши към сърцето“…

Чуваш ли сърцето и неговите натрапчиви барабани, жадни за красота тук и сега?

Компанията се разбягва в опит всеки да намери уединение, за да помисли над речта. И някакси се сещам за един забавен факт, който научах на идване към Беглика: „Когато една страна е във война разместват всички табели“- някой шеговито казва точно преди да объркаме пътя.

Прибирайки се в София мъката по сбогуването с Беглика ме е хванала за гърлото. Всички онези млади смели хора и техните проекти плуват в Софийската реалност пред очите ми, но се спъвам в изненадващ хейт по повод фестивала. Препрочитам едно интервю на Явор Гърдев по повод хейта в България и си повтарям мантричките смирено:

„Енергията да пречиш е може би единствената истинска и плодотворна енергия в България.

Българското общество не уважава постижението.

Всяка индивидуалност е грях и трябва да бъде наказвана. “

 

(L’Europeo, N5, декември 2008- година 1, Интервю на Каролина Андролова и Патриция Николова с Явор Гърдев, Който трупа познание, трупа печал )

 

Сещам се и за още едно интервю с известен музикант, който горчиво ми сподели:

“Няма как да имаме Бийтълс в България. Хейтъри сме и това е положението. Аха нещо зелено да пробие асфалта и минаваме през него с косачката и после казваме “Оле, извинявай, без да искам.”

Подминавам статиите и сраженията и излизам от бойното поле. Знам, че някой ден ще си оправим табелите и ще спрем да воюваме помежду си. Има достатъчно смели млади хора, които са се сбогували с нощта и чакат мъдро утрото.

До скоро! До Беглика!