Не излязох!
„Less concerned about fitting into the world
Your world that is
Cause it doesn’t really matter anymoreThere is no fucking you
There is only me.”Nine Inch Nails, „Only”
Album „With Teeth”, 2005
Преди три години.
Софийски университет. Философски факултет. 4-ти блок. Втори етаж. Културология.
10 сутринта, юли.
Четиричленната комисия пристига, подрежда се и поздравява плахи физиономии. Едно момиче вече е готово.
„Така, колеги. Първо ще чуем защитата на дипломната работа на тема „Строеж и конструкции. Строене на музикални моди и движения от клуб “Строежа”. Бритспотинг и суинг партита”. Колега, заповядайте.”
Погледи, сбърчени вежди, дипломен ръководител сипе хвалебствия за добре свършена изследователска работа, усмивки, пауърпойнт презентация.
Какво е Строежа?
В безпаметния, изобилстващ, порочен и най-противоречив Студентски град, сгушена между трафопост и блок 23б, живее една легенда. Храни се, пие и расте с всеки изминал ден, с всеки посетител, събитие, парти, Фейсбук лайк и има навика да мигрира себе си между красавица и звяр. Строежа е вездесъщ, хибриден. И въпреки, че много хора биха имали куража да сложат пръст върху едно прилагателно, за да го украсят с рамки като out(side) или under(ground), Строежа показва среден пръст и се преоблича за Хелоуин, слага бритпоп дрешки, рокли и костюми за суинг партита, плете паяжини от случайности, концертности, инициативности, чете поезия и разкази, студентски куизове и пуска на шега ретро вечери и без да иска случва моди и движения, които завладяват столицата.
Без да иска…
И отново:
Какво е Строежа, колега?
Да разделим Строежа на три пространства с помощта на А. Льофевр и книгата му “The Production of Space”. Строежното пространство съществува в следните триъгълни смисли: той е едновременно мислено (conceived), възприемано (perceived) и живяно (lived) пространство.
Мисленият Строеж (The Conceived Construction) е дизайнерското решение да е строеж, градеж, такова недовършено, което се преоткрива постоянно. Строежа избира мястото си, висящо на границата на съществуването и идеята за бъдещето му съществуване тоест в състояние на евентуален регрес поради статичността и еднопосочността на промените. Тук тухлените стени никога няма да бъдат измазани, предупредителните знаци “Внимание Строеж” никога няма да излязат от интериорната си употреба, обувката на тавана няма да срещне предназначението си. Тя е там преобърната, за да преобръща взиращия се посетител, да го трансформира. Защото в Строежа всичко е с краката нагоре. Буквално. Защото тук клиентът е собственик, собственикът е клиент. Интериорът като липса на интериор негласно подава щафетата на почитателя на Строежа за участие. Дострояването обаче няма да се случи, защото пътят до там е истинският смисъл за присъствието на тухлите. Строежната функция е да предлага едно пространство, свободно за интерпретации на самите посетители.
Възприеманият Строеж (The Perceived Construction) е онази баналност и ежедневна стереотипизация, с която в един момент спираме да мислим за ходенето като редувани упражнения на долните крайници, с цел придвижване на тялото. За нестроежните хора заведението е металско, за металите е развалено, а за хората, които по принцип „толкова разбират от музика” е „ъндърграунд“. Несъответствието между световния мейнстрийм и българския такъв автоматично слага заведението в кошницата с екзотични плодове. Строежа е крайно различен избор за непредсказуем вкус, нещо, което не може да усмириш в бяла риза и да нахраниш с една дума. Просто не става.
Обитаваният Строеж (The Lived Construction) сме ние и нашите истории. Цялата разкъсана на парчета усмирителна риза, която сме закачили по дърветата и използваме за украса на празника на лудостта. Всеки е оставил по сърце или две на това място, срещнал е най-добрия си приятел там или любовта на живота си, на която е предложил с халка от бира, попаднал е в тоалетната със знаменитост, поне веднъж е мразил диджея, озовавал се е заобиколен от внезапни приятели да крещи и пее, слушал е химна, гепил е цигара от охраната и си е мечтал да живее по-близо или поне да не светват лампите толкова брутално сутрин. И в един момент е намерил повече близки в Строежа, отколкото в родния си град. Строежа е „куул”, „единственото място в Студентски град”, „запазена марка”, „нормалното заведение за нормалните хора в този квартал”, „традиция”, „едно култово място и това е”, „институция”.
Строежа е… изражението на всеки, който е строил себе си през студентските години, та и отвъд, и чувайки позната песен, го болят костите заради някаква не-за-разказване история там.
Поглед към комисията. Слушат внимателно и доволно.
Има още за разказване, доказване и защитаване. А именно как Строежа прави моди и движения, изритва някое парти в стратосферата и го посява из цяла София, а после жонглира с 8 концерта, 9 събития и някой фестивал. Следва разказване, доказване и защитаване. Отлично!
Време е за техните въпроси. Последен слайд и усмивка към комисията:
Благодаря за вниманието!
Източник: http://djambore.com/author/gergana/