“Flash of the ankle, snarl of the lip
I see you in the street and gasp
Cause Only Anarchists Are Pretty”World Inferno Friendship Society
Събота.
На влизане с тълпата приятели ни посреща черно перде-завеса и The Cure. Вътре сме и е необяснимо красиво от хора. Чудя се как така изведнъж в София най-накрая успявам след толкова опити и напразни обиколки да се сблъскам с нюуейвъри, от онази визуално отдадена на тъмната гама сган, която ухае на черни лалета. Но не са само те, цветове има всякакви: карирани, раирани, черни с щампи, кожени и по татуировки и се мяркат в крайчеца на окото ми.
След получен джин с тоник от татуираната барманка, която досущ прилича на Наталия от един пре-стар пънк бар в Чикаго, отпивам и проглеждам.
Сцена няма.
Концерт ще има.
И на кого му е притрябвала сцена.
Запозната набързичко по youtube-ски с творчеството на бандата, преброявам трите любими песни и чакам. Вените на ханъмата в мен шептят по балкански и съм готова да се самопродам, за да чуя разните там китари и клавири, които съм си харесала.
Пънк прически, бради и голи глави се подреждат пред мен в спретнатост и анархия. Всичко се вижда в новоберлинския сумрак освен групата. Нищо, нали на интервюто ги видях. Излизат.
Първи акорди, последвани от цунами.
Пост-пънк вълната изпълва дробовете ми и рязко се изправям, все едно музиката ме е изпълнила като надуваема кукла.
Коя е тази група, по дяволите?
3 дни по-рано:
Срещаме се.
Здрасти, здравейте, Филип, Митко, диктофон, диван, въпроси, Митре Панджаров Влаха е равно на вдъхновение… А той е?
Войвода!
Вече съм загубила умението си да разбирам български, но и няма нужда. Войводите режат въздуха с думи и музика от 2007-ма, стрелят песни и мелодии в близки и далечни географски ширини. Неофолк тогава, пост-пънк сега, в идеален състав с трети албум. Комити по призвание, завърнали се от пънк Америка, преоткрили корените си в избледнели снимки и архивни кадри на смели прадеди. Сега кръстосват скуотове и клубове на анархистите из Европа и разказват:
Филип (основател, вокалист и китарист на Войвода)
„Благодарение на нашия немски лейбъл направих връзки с разните промоутъри, пост-пънк среди, готик и дарк уейв и оттам се свързах с разни хора и те ни организираха първите концерти в Германия, после сам си организирам всичко. В Германия има във всеки по-голям град център на младежта, където се произвеждат групи и идват банди от всякакви стилове – от гръндж до метал и дават репетиционни. Проповядват някакво разбирателство, както и ти помагат да си отвориш очите към ъндърграунда.”
Мицо(клавири, Войвода):
„Концертите си правим там по скуотове. То е като тази кооперация, но по-добре. Не е много чисто, но тоалетната им е като Бъкинганмския дворец.” Смеем се.
Питам: А концерти в София?
Двамата:
„Няма публика в София. Хората, които слушат такава музика са 200 човека, плюс това ние ги познаваме всички и не е толкова интересно.” Смеем се. Тъжно.
„За да има смисъл цялото развитие на групата, трябва да има някакви хоризонти. В последно време са по-често турнетата. Първият път, когато направихме по-дълго турне беше 2011-та, когато ходихме за 20 дена и беше излязъл новият албум. След което миналата година ходихме само на няколко концерта в Германия и Чехия, а след това есента беше онова турне, което беше по-дълго – септември и октомври. И сега отиваме. То ще е смазващо. После Гърция и Франция.”
Проточвам интервюто точно с 50 мин отгоре.
Искам още.
Искам още техни концерти.
Още сега тръгвам на турне с групата! Само 6500 км, 11 концерта за 10 дни и само един почивен ден, но на кой му пука, когато всички анархопроизводни заведения са запазени за нашите войводи.
„Продължаваме делото на Митре Влаха в един друг век и по един друг начин”, заключва Филип.
Накрая на концерта го дърпам развълнувано за ръкава и само казвам думите: „Думи нямам”, а той съвсем неочаквано отговаря „Да бе, правиш се.”
Правя се. Имам много думи. И още имам, но ще завърша с най-якото изречение в устата ми в последно време:
Слушал ли си група Войвода?
Войвода – Вени
[media link=http://www.youtube.com/watch?v=4ffLG2Kflfk]