Не съм много религиозен човек и понякога пропускам редовните сиатълски поклонения на боговете от онези щати, разположени в една далечна галактика и в друго измерение. Разни трибюти, разни идеали – подхождам скептично.
Навикът ми обаче да се бутам там, където не ми е мястото, ме самопокани на първия мой Сиатъл Найт. Много чуто, много любезно изслушани хвалби от дълбоко непоклатими фенове на Nirvana, Alice in Chains, Soundgarden и други божествени формации, ме карат да пристъпя леко и повърхностно неангажиращо към събитието и манията около него.
Хора по тениски, със записани от месеци отпуски, за да си отрежат главата от китарни молитви и катарзиси, дошли от някъде, спали никъде, пазят прави места най-отпред и си мислят доброто.
Ще има пого. Ще има и викове. Ще има екзорсизъм и гонене на зли духове, трупани в продължение на половин година (или година) у черно нагиздената тълпа.
Затова тихо заставам отстрани.
„Тихо” скоро изчезва от речника.
Точно с качването на едни хора на сцената ниските тонове казват „Сбогом” на ушите за през следващите няколко дни.
Но когато едни уши се затварят, други се отварят, са казали хората.
Един глас се вие над Балкана и събира хора и животни, птици, нимфи, самодиви и караконджули. Всички в захлас към орфейското майсторство съзерцават как се сторва път на гръндж мълния да съблече въздуха от минало и настояще.
Вече съм на пръсти. Пее на живо. Man In The Box. Soundprophet. Я пак? Soundprophet. Готино име!
Почивам си няколко дни от раздрусването на ценностната ми музикална система, слушайки парчето на рипийт.
Броя дните до следващото раздрусване и духовете в мен разпитват присъствалите на трибюта за човека с гласа и групата.
Не вярвам, че са българи. Ей така, не мога. Не ми се ще да си призная, че съм си затваряла ушите за тях и гузно подслушвам песните им.
Съквартирантката ми пък в отчаяни опити претърсва интернет, форуми, записи и youtube-и за тяхна авторска песен, която били пяли. Ядосва се, че не ги е питала лично, за да си спести адските болки, че я няма забита в тъпанчетата си да се разлива по мозъчните гънки сега, абстинентно. Притеснява ме агонията й. Това не е нормално..
Пророците най-накрая се смиляват над душата й и я постват: “Animal”.
Следващ концерт. Едва се различават кои са техни авторски парчета и кои са трибюти от гледна точка на качеството на музикалното рок удоволствие.
Представяне на дебютен албум в клуб Fans.
Пеят на английски, с текстове готови за изложба.
Без малко да ги заговоря и аз на английски.
Малко ми е странно с каква лекота си говорим, пък на мен вече са ми легендарни.
На интервю съм с двама от четиримата.
Четиримата: Скумов, Пешев, Граматиков, Иванов съответно вокали, китара, бас, барабани.
Намерили са се в музикантския форум. Изследват себе си и взаимодействията си. Добре си взаимодействат. Вече четвърта година са заедно, проповядват и покръстват с талант. Когато някой се изцепи с клишето, че в България не се прави стойностна музика само си мълча и им пускам “Dead Nature” и да му мислят къде си пилеят времето вместо да слушат звукопророците.
А Soundprophet сами обещават покаяние:
“Follow me through the shadows
Follow me through the past voices and places
Follow me
None of us remembers the past.”
“Последвай ме през сенките
Последвай ме през минали гласове и места
Последвай ме
Никой от нас не помни миналото.”
“Perfect Day” lyrics
Soundprophet – Dead Nature.
[media link=http://www.youtube.com/watch?v=BGJcHF4WeW4]