И си представям 14-ти май, 8:30 часа вечерта, MAZE – празнуваме две годинки ЛаТекст. Музиканти, поети, рецитатори, красиви думи, EP-та и ET-та.
Велики четвъртък.
По Великден всичкият живот замира в столицата и всеки се отправя по навик към родните места. И аз така, натискам звънеца на една сгушена къщурка и двама щастливи родители ме сгушват.
Петък.
Сгрята, пред телевизора, с по 4 филма на ден не излизам от пижамата и с умряла батерия на супер модерния телефон и нарочно забравено зарядно, ми е тихо и безкрайно.
Събота.
Спомени от София леко ме сръчкват, преоблечени в реклами за партита, красиви хора, поезия, високи токчета и блейзери върху широки рамене.
Неделя.
Мечтая за София…
Само преди една неделя: ЛаТекст:„Ало, Гери, заповядай на нашата репетиция, еди-къде си, не в 7, да, сега, защото Елена бърза.” Бързам към репетиционната.
Отварям залостени врати, влизам в двор, лесно ще я намеря репетиционната, казаха момчета от входа. Намирам я. А в нея през прозрачната врата откривам четири усмивки. Канят ме при тях, за да ги погледам. Сезам, отвори се. Тиха съм този път.Получила съм билет към тайнството на песнотворението и посядам на едно столче до тонколоната и басиста Иван.
Отдясно с големи очи и коса на залез седи Елена, срещу нея е Петър, по-съсредоточен, отколкото съм свикнала да го виждам. Наредил е около краката си разните китарни джаджи в различни цветове, а със суичър е завил калъфа на китарата си, за да не страда от празнотата. Между Иван и Петър са барабаните и техният гуру Гришата.Риболов в песен ме усмихва и яхвам да снимам това, което само окото може да улови.
Един химикал пада върху кабелите. Музика и поезия си падат един по друг.
Група ЛаТекст не са нищо случайно или недоизпипано.
Група ЛаТекст не дават вид на идеален пъзел от характери, мозайка на вкусове, които си пасват в музикално, идейно, лингвистично и всяко отношение.
Подуших уханието на нещо велико, което стъпва на пръсти и те целува зад ухото.
Видях как се прави музика.
Музика от стихове, от черни меланхолии, дъждове и порои от целувки между съществителни и прилагателни, които барабаните улавят и поставят в ноти и премерени паузи.
Пауза.
Тананикам си песента им за дъжда. Спомням си за Бийтълс и правилото им, чe ако до края на деня не си спомняли някоя мелодия, значи не си струвало записването й. Пушим пред репетиционната, без Елена. Оставам още малко, за да съзерцавам бетонното чудовище блок и ми се ходи на рожден ден. „Кога е датата?” – питам и се надявам на отговор „Утре”, но не е. „14-ти май.”- хайку отговор издиша в пушек Петър Чухов. „Сряда?” – засмивам се. „Света Сряда.” – загнездвам у слушащите отдавна кодирана наслада в тия две думи. Още по-широка усмивка, защото не съм на работа точно тази сряда. И си представям 8:30 часа в MAZE, празнуваме, стават само на две годинки. Музиканти, поети, рецитатори, красиви думи, EP-та и ET-та. Влизаме за още няколко минути музикална медитация и аз се размечтавам как искам да съм директор не на водопад, а на репетиционна. И да давам на групи като тази репетиционната безплатно. А отвън през прозорчето да гледат и да си записват малките как се прави музика… Само си викам дано…
ЛаТекст – Paris
[media link=http://www.youtube.com/watch?v=mY2Px6oXnZ8]