„Какво знаеш за Австралия?”- разпитвам случаен човек на общата ни маса в бар Родерик в петък вечерта.
„Там има само коали и кенгурута!” – натъртва той, а аз наум добавям „коали, кенгурута и Karnivool.
Не знаем много за Австралия май, май, още по-малко за разните австралийски групи, които Америки и Европи обожават, но това, което знаем със сигурност е, че клуб Терминал 1 за краткото време, в което е създаден, успява с темповете на цунами да ни образова музикално, давайки сцена на имена и музиканти, отдавна заслужили международно внимание и хиляди почитатели из целия свят. Не знаем, но се учим…
А в събота научихме и още една австралийка думичка – Karnivool – крещеше публиката в такт и транс на почитание.
Отвъд лъвските ни граници, турнето на група Karnivool стартира на 5-ти юни в Утрехт, Холандия, обикаля Европа с темпове на звяр и завършва на 22 юни в Истанбул, Турция, като София е предпоследна спирка за групата – подарък за дълго чакащите български фенове, които възкликват искрено:
“Не вярвах, че някога ще дойдат тук!”
Karnivool отговарят подобаващо във Facebook: “Six shows in Six days in Six different countries! 666”
Концертът започва с две български подгряващи групи по разписание и навреме. Първо се качва на сцената пловдивската група Nameless Day Ritual, която за първи път се появяват на сцена. Благодарят за възможността, а вокалистката на групата със своето женско присъствие, подкрепено от мъжкия контраст наоколо, предизвиква земетресение с глас. Редуват се гърлено пеене с високи тонове, завист в очите на всяка оперна певица. Групата изрежда авторски парчета, чиято мелодичност и китарни рифове залепят ранодошлите посетители за сцената. Никой не обикаля Терминал 1, всички са замръзнали във възхита, дори и чаши не се надигат. Запяваме бързо песни, които чуваме за първи път, защото мацката ни гъделичка някъде под лъжичката с емоция, отдаденост и талант. Не изостават и другите членове на Nameless Day Ritual и надграждат с оригиналност, собствена гледна точка и музикален инструмент. От публиката крещят: “Браво, Радо!” Всички слушаме великолепната петорка в стихията си, а възгласите силно провокират съмнението ми дали Karnivool ще ги надминат.
Default изправят себе си пред все по-нетърпеливата тълпа и овладяват положението. Зад стъклата на тъмните си очила вокалистът наблюдава реакциите на тълпата. Отново сме на вълна авторска музика, а много скоро Karnivool ни потапят в собствения си мрак на австралийска безнадеждност, която е някакъв хибрид между алтърнатив метъл и прогресив рок. Безнадеждност, издишаща мрачни облаци ноти и е с брада.
След бързия саундчек публиката материализира групата на сцената на Терминал 1. Започват със Simple Boy и Cote, а междувременно тълпата поема един от феновете и го понася в собственото си море от емоция. Продължават устремено и хищно с We Are, Goliath, Mauseum, All I Know, Deadman, Fots, The Refusal. Брада отляво и отдясно, австралийски алтернативен метъл в средата, а барабанистът, сам на самотен остров сред крашове, припича татуирано тяло под прожекторите. Themata е химнът на тълпата и тя се отблагодарява на музикантите с припяване и заличаване на времето в Терминал 1. Пространството също изчезва в погото. За бис пеят Alpha и с песента New Day слагат победоносно знаме на австралийския остров в клуба. Терминал 1 е покорен. Българска доза възгласи и молби за още.
Още ще има в Истанбул.
Когато понаучим още малко за Австралия, ще има още.
Учим се, учим се…