на вашите екрани горе – водещ Rockumentary (Гергана Райжекова) и озвучител-ментор (Валентин Янков) в студио 69…
Ако името Гергана Райжекова не ви говори нищо, то явно отскоро четете DJambore.com. A aко, когато видите черно-бели квадратчета, тъмна коса и червено червило да се мяткат пред алтернативна сцена, над барабани и около кънтящ open air и не си помислите, че това е Герито, то значи и не сте се запознавали на живо, което си е пропуск. За вас и за онези другите, които са в брит час, няколко слова за новото й авторско предаване Rockumentary, не по кое да е радио, а по нашето си – радио Реакция.
Ан: Гери, хоп. Няма как да не започна с хленчещ въпрос, който блуждае в DJambore.com пространството – къде се изгуби Гери; защо вече не „обзорва“ по оня як начин концертни случки?
Гери: Тук съм и продължавам да пиша, само че едни дъъъълги научни статии и страдам, че пропускам да споделям емоционално-музикални разкази с елементи на екшън в Джамборе. Но то е в името на науката. Имам уникално яката възможност като докторант да бъде издадена моя статия по темата за алтернативна сцена и музика, разбирайте Строежа, Терминал 1, група Войвода, Кокоша глава и т.н. в Годишника на СУ “Св. Климент Охридски”, което си е моя лична революция, кажи -речи. Току-виж хората зачетат този Годишник, знае ли човек…
Ан: Може част от него да преведем и на джамборе език, естествено, ако искаш и когато му дойде времето. 🙂 В понеделник за първи път ще ни заредиш с Rockumentary… Няма как да не си спомня първите ти реакционни изяви в DJambore.com On Air… Оттам ли се „зариби“ или винаги си искала да се самоизразяваш в и с музика? Music is your life; Lyrics are your story…
Гери: Няколко пъти съм била гост в радио и телевизия и всеки път лея пот и притеснения, което са ми казвали, най-изненадващо за мен, не си личи. И тогава никога не ми е минавало и през ум, аз да съм от другия край. Постепенно през антропологичните ми изследвания, интервюирайки над 40 музиканти, продуценти и фенове осъзнах, че има стотици уникални истории,които са свързани с формирането на музикалната сцена в България такава, каквато е сега. Как се случва Бичето или Spirit of Burgasнапример? Като събирач на истории реших да споделя с по-широка аудитория едни ценни автобиографии. С радиопредаването скачам в дълбокото. Помагат ми много, но и бързо се уча. 🙂
Ан: Как го реши името? Веднага се сещам за Rockumentary партито в Mixtape преди месец….
Гери: Една сутрин се събудих с името и знаех “Това е!”. Добавихме и експлицитното “Музикална автобиография”, за да може да заковем идеята кратко и ясно. Партито в Mixtape не успях да посетя и кой знае, може би ми се е мярнало пред очите някъде. Въпросът е, че така нареченото Rockumentary не е нов формат предаване, има много документалните филми в този жанр. Важното е да се уловят различни музикални настроения, влияния, да свържем точките в цялостна картина.
Ан: Какви ще са гостите в Rockumentary картинката? Освен да ги мислиш тях, мислила ли си за Ко-водещ?
Гери: Гостите ще са хора от музикалната сцена и индустрия – от уличният музикант до звездата, от продуцентът до саунд техникът. Не мисля да се ограничавам и стилово. Ценно в случая е тези професионалисти сами да разкажат как възприемат себе си през песни и кои са музикалните моменти, които си струва да бъдат запазени и споделени. За Ко-водещ лично съм против. От културната антропология съм научила, че едно интервю си струва, ако срещу теб стои един човек и един е водещият.Това е в случай, че искаш човекът да сподели повече и така му даваш пространство да се разгърне, докато в обратния случай самоцензурата е висока и човек предпочита да си премълчи някои неща.
Ан: Звучи(ш) супер! Слушала ли си другите предавания в радиото? Какво мислиш за тях?
Гери: Целият екип на радио Реакция е свеж, ентусиазиран и готов на жертви и чудеса. Почти постоянно някой записва и твори, обсъждат се теми на предавания, нови проекти. Мисля, че ако нещо има нужда от спонсориране това е точно това радио, защото идеите и духът са много автентични и никой не се страхува да бъде различен, да споделя мнение и да държи на собствена индивидуалност, което е много важно.
Ан: Иначе ти какво радио си слушаш? Имаш ли БГ или чуждестранно любимо предаване?
Гери: Обожавам Радио София и преди се будех всяка сутрин с радио часовник. Епично е, когато националното радио те буди в 8 сутринта с Foster the People и песента им Pumped Up Kicks или M83 и Midnight City.Връщаш си вярата в хората и в радиото като медия. Иначе си търся нова музика от култовото английско списание NME, но за съжаление радиото им спря. От него съм открила много читави групи. NME по принцип имат навика да посочват следващото голямо нещо в музиката като Royal Blood, Darlia, Alt J, Lana Del Rey и стигнем чак до динозаври като Oasis и Radiohead.
Ан: За какво да наострим уши на 26-ти януари, когато стартира Rockumentary?
Гери: Наострете уши за един час от важната музика, променила нечии живот, примесена със смях, разкази и неизвестни факти от музикалния свят. Взимаме си старите касетки и новите mp3-ки и строим себе си автобиографично зад микрофона. Всеки понеделник от 10 вечерта Ви очаква една различна история, един различен гост и много изненади. Ами до скоро!