Музикални пости: Слушах само БГ музика в продължение на 10 дни. Ето какво се получи (КлинКлин, https://www.klinklin.bg/)

Музикални пости: Слушах само БГ музика в продължение на 10 дни. Ето какво се получи (КлинКлин, https://www.klinklin.bg/)


ЗА или ПРОТИВ квота за повече българска музика в национален ефир


 Гергана РАЙЖЕКОВА

Публикувана на: 14.03.2017 @ 23:13


Реших да си направя експеримент. Слушах 10 дни само българска музика и документирах резултатите.

За подвига ми ме вдъхновява поредното обсъждане за внасянето на проектозакон, с който българската музика да получи задължителна квота и процентово предимство в националните, а защо не и в частните медии, в България по примера на страни като Словения, Чехия и други. Двигател на нуждата е липсата на българска музика в ефир и предимството и лансирането на чуждестранна музика кажи-речи навсякъде и отвсякъде. Ще хване ли българската музика бързия влак към сърцето на слушателя със задължителна квота?

На 28 февруари 2017 г. група Хоризонт поместват снимка в своята фейсбук страница със заглавие “On Air БЕЗ БГ музика”:

В синхрон с група Хоризонт и за да отворя първо своите си хоризонти – именно за българска музика, решавам да приема собствен проектозакон да слушам 100% българска музика в рамките на 10 дена. Ето историята на една добра идея и нейното изпълнение на практика:

25 февруари, Ден 1:

Съставям със скоростта на светлината плейлиста с любими български групи, която да се върти вкъщи или на работа. Като отявлен меломан, който не диша без музика предизвикателството ми включва още смяна на алармата ми за събуждане, 10 дни без концерти на чуждестранни изпълнители и дори забрана да си тананикам или пея чуждестранна музика. Имам извинение да си пускам Стругаре, обаче, колкото си искам. Всъщност пускам го на всеки, който ме пита какво слушам в момента и кое е най-голямото ми музикално откритие тия дни, после слушам противоречиви доводи защо това не е рап и въздъхвам, че след две години ще са на друго мнение. БГ музиката е готина, стига да не си тъп.

26 февруари, Ден 2:

Вече се будя с Памуковите облаци на Мастило. Денят се протяга, за да завали с Мария Илиева и “Нека вали”. Сирни Заговезни е време, в което, както Мария Илиева пее, трябва “всеки от нас да си прости”.

Ето че имаме песен за всеки повод и празник, и то на български език.

Прощавай-простено, казват хората. Чудя се трябва ли ние да поискаме прошка от българската музика затова, че хич ни няма, или тя трябва да ни иска прошка затова, че игнорира и не посреща нуждата ни да избягаме от себе си и да се правим на други. А да поискаме прошка от българския език?

Софийски университет
Фото: Гергана Райжекова
27 февруари, Ден 3:

Като изследовател на алтернативната сцена в България стигам до парадокса, че най-положителният човек на нея, е Тони Арнаудов – Сатаната. На интервюто с него преди година в град Пловдив се срещаме за първи път – той е целият облечен в черно, с побеляла коса и бодра крачка. Разказва, че си е спечелил псевдонима, когато по време на концертите на групата му “Рицари на огъня” са правили цели спектакли, в които освен тамплиерски хватки, слагане вокалиста в казан, е играел ролята на Сатаната, уви. Бандите, които го търсят, за да ги менажира, отдавна печелят един по един музикалните риалити формати за рок музика, било конкурсите на Д2 или Милена. След третия концерт просто им забранява да свирят кавъри и те започват да творят авторска продукция, като пловдивската група Panic Station например. На всичкото отгоре по време на тричасовото ни интервю за първи път ми се случва, въпреки срещите и интервютата ми с какви ли не звезди на музикалната ни сцена, да ни прекъснат две момчета на по 13, за да се запознаят с една легенда. Вярно, май рицарите (на музикалната сцена) са на изчезване.

28 февруари, Ден 4:

Както досаждам в много мои статии, моят антропологичен терен е музикалната сцена, за което и майсторя дисертация на тема “РАЗВИТИЕ НА СЪВРЕМЕННАТА АЛТЕРНАТИВНА СЦЕНА В БЪЛГАРИЯ (МУЗИКАЛНИ КЛУБОВЕ И МЕДИИ)”. Но да бъдем реалисти – никой в България не си признава, че чете (научни статии). Не че това ме спира, а и за подобни ситуации с неясна развръзка Анимационерите неслучайно пеят “има риск, има риск, но ще опитам, във думите ми има сол”. Пускам музика в офиса днес, но колегите ми скоро ме молят да спра, защото не могат да се съсредоточат, понеже или припяват, или се заслушват или бързо намразват нечие музикално съждение. Заплюват си обаче група „Клас“ и песента “Тайна”.

1 март, Ден 5:

Предстои ми гостуване в единственото свободно студентско радио в България. Канят ме в предаването Неделен Рок Блок, където ще си говорим на тема “За или против 50% квота за българска музика в българските радиа”. Водещият Валентин Янков ме разпитва по темата и, на-пук на предизвикателството ми на въпроса на коя страна съм, изведнъж в мен проговаря логика и разум:

“Против съм”, а Валентин доволно отбелязва:

“Знаех си, че ще си против.” Изпращам му статията “Квота любов” по същата тема на Елена Пенева, ПР и музикален критик, и се уговаряме за дебат в неделя.

Честитя радостно 1-ви март с Balkan Beat Box – Bulgarian Chicks. Тия броят ли се въобще за българска група

?

Ако има квота, броим ли за българска музика група, в която един е българин? Ами ако е наполовина българин?

2 март, Ден 6:

Много мина, малко остана, си мисля. Вече започвам да снова из фолклорните канали от нужда за количество, което е качествено и което не ми натрапва някаква лична драма. “Моли се на Бога, Севде, розата зарози” пея и стягам багаж за Балкана. Няма да съм знаменосец, но ако четата реши, може да съм войвода. На 6-тия ден съм стигнала до българския си корен и онова, което пееш като си в чужбина на гурбет и си далече от шумите и буките.

Докато снова назад-напред, YouTube ми е пуснал Володя Стоянов. Никой не вижда, че се изчервявам, но се оказва, че младите етно-фюжън групи не ми стигат, не ми стига Oratnitza, нито smallman, нито Исихия, не ми стига и Слави Трифонов. Нещо започва да липсва и не може да посрещне днешната болка и днешния смисъл. Успокоява ме дебютното парче на групата Casual Threesome – We’re also taking this… На английски е, за съжаление, но ще направя компромис само днес с родния си език, защото чакам първата авторска песен на групата от 5 години. То си е събитие. Ако започнат и на концерти да я изпълняват, ще е още по-добре.


Виж още – Безкрайният музикален „преход“. Защо слушаме едни и същи песни вече 20 години?

Гарата в с. Бов
Фото: Гергана Райжекова
3 март, Ден 7:

Тръгваме сутринта за село Бов, където ни посреща табелата на града, на която с розов спрей е добавена сричката ЛЮ+Бов. Новосъздадената традиция с подкрепата на Сдружение „Пазители на българщината“, която се случва четвърта поредна година на 3 март, е да се разгъва 70-метров български трибагреник от скалата. Гърми черешово топче, подпалено от човек с носия, гърми също фолклорна музика по уредбите. Дечица с флагчета прегръщат мъже облечени в знамена.

Много любов на теория към българското, а на практика? „Дали make-ваш някакъв difference?“,

ме пита един разбирач… Изкачваме се до хижата, слушайки 2 албума на Васил Найденов, после някой пуска и нещо от зората на поп-фолка. Следват още български песни около огъня в Балкана.

Май естествено някак стигнахме чалгата, а?

4 март, Ден 8:

Докато изкачваме Издремец в сняг и шума, мисля за върха и слушам група Voyvoda от джоба ми. Изоставам от компанията, а изкачването ми трае завинаги, нещо като издигането на музикалната сцена. Правиш стъпки големи, а все си никъде, все нещо те пързаля надолу. Триумфално забождаме знамето на върха и се снимаме дружно, а на връщане обсъждаме българските групи и защо масово не се пее на български език и имат имена, които да ти вържат езика на фльонга.

Връх Издремец
Фото: Филип Николов
5 март, Ден 9:

На гости на „Радио Реакция“ имам честта да се запозная с един от членовете на групата-победител в Голямото Рок Междучасие Bloodrush. Говорим за сцената и културата на скатаване в България, където вместо да си признеш, че си мързелив и не знаеш как се прави, обвиняваш всички останали, че ти пречат. В 20:40 сядаме да дебатираме темата дали да налагаме равенство за нещо, което не е равно.

interview_bg_music

Уж миролюбиво присадям зад микрофона, но скоро започвам да сипя пример, след пример, след казус, след личен опит. Записът на интервюто може да чуете тук:


Виж още – Кома или запетайка? Какво остана от алтернативната музикална сцена в България?

6 март, Ден 10:

Време за рекапитулация.

На 10-тия ден любимата ми група Alt-J пускат новата си песен 3MM и не мога да си я пусна, защото имам самоналожена квота. Дори получавам мейл от Alt-J какво са правили предните месеци, все едно са ми приятели.

relaxer_alt-j

Фенове на групата разгадават, че на 3 март са пуснали тийзър към песента, 3 дни по-късно – цялата песен, а точно след 3 месеца – новия си албум. Името на групата Alt-J идва от клавишна комбинация на Mac компютър, което прави делта ∆, а делтата, ми казват, означава промяната в математически уравнения, и допълват – на най-малката нужна промяна.

Коя е най-малката нужна промяна, за да тръгне нагоре българската музика? Едва ли ще е Промяната „Квота 50%“…

Стискам зъби да мине ден 10 и да падне СамоЗабраната, за да мога да си пусна песента. Изживяла съм малко комунизъм, но за тия 10 дни усещам вредата от наложени правила за изкуство. Вече съм изостанала с цял ден от останалия свят.

(Ре)Капитулирам така:

В друг свят ще слушаме само българска музика. „Със теб във друго време, заедно и само ти ще си до мене, вярвай ми, вярвай ми. В друг свят, но не знам как.