„Има ли кой да ни забрави,
да ни прости още веднъж”

„Вени Войвода”

Балканът нежно нашепва истории за отдавна изминали битки. Тихо крачат духове из храсталака на спомените и избледнелите архивни снимки. Войводите, изпълнили мисията си, са потънали в учебници по история. Но една българска група намира вдъхновение в корените си и напомня за славни имена като Митре Влаха и Васил Чекаларов. Това е „Войвода”.

Ние сме пост-пънк, колд-уейв банда от София с корени във Флорида – представя групата нейният основател Филип Филипов. – Нашата музика е леко странна за Балканските ширини. Aз свиря на китара, бас и пея. На барабаните е Серж, Мицата е на клавири и беквокали, а Николай Герджиков – Ники Джи е нашият басист. Трудно е да се каже точна дата, на която се роди групата. Докато завършвах образованието си във Флорида и ми беше писнало да се занимавам с конвенционалните стилове, исках да направя нещо сам. Тогава ми хрумна идеята за такава група и започнах да се движа в тази посока. През 2007 г. в България ни предложиха да свирим на един фестивал и тогава се събрахме.

Преди броени дни „Войвода” се завърна от турне, на което групата изминала 6500 км.

Имахме 10 концерта в 11 дни – разказва Филип. – С колата на басиста обиколихме Централна и Източна Европа, редувахме се зад волана и всеки ден имахме концерт на различно място. Супер беше. Откакто излезе “Изток” – вторият ни албум, който е издаден в Германия, това ни е третото турне в Европа. Смятам, че досега е най-успешното, имаше много добри концерти, някои от тях събраха около 500 души.

По принцип родните банди, които свирят в чужбина, привличат българска публика. Що се отнася до „Войвода” – Филип изненадва с отговора си:

При нас имаше само един сънародник на всичките концерти – професорка по българска филология в Полша – не знам дали това е за добро. Канят ни хора, които знаят групата, чули са втория ни албум и се свързват с нас. Сега е по-лесно отколкото в началото, когато “Войвода” прохождаше, вече ни познават, затова концертите ни са добре организирани.

А какво ново да очакваме от групата?

Сега завършваме един албум – казва Филип. – Той се казва „Арамия” и трябва да излезе в края на пролетта. В момента водим разговори с различни компании в чужбина, които издават такава музика. Искаме да намерим най-добрата, която ще ни отвори вратите и ще популяризира диска ни. Не става въпрос за пари, а за възможността да свирим на интересни места, да прескочим в друг континент. Това ни е мечтата преди групата да се разпадне.

Уникалността на група „Войвода” и припознатата от тях мисия да продължават делото на войводите в един друг век и по един друг начин едва ли ще позволи това да се случи. Търсейки еквиваленти на стила на състава Филип заключва: Има групи, които свирят в този жанр, но аз се надявам ние да не приличаме на нито една от тях.

Носейки музикално знаме в ръцете си, „Войвода” самоотвержено се кълне във вярност към родината и пее:

“за нея ние се боримъ
за нея ние мремъ”

Източник: http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100339324