
Защо да си купя тази книга?

Задължително четиво за всеки мениджър и всяка група
Първата научно-документална книга за алтернативната рок сцена в България
За първи път в България седем пълни интервюта с представители на музикалната сцена
Книга с "допълнително измерение на актуален труд по музикален мениджмънт"
Множество ценни фотографии на алтернативни групи и клубове
Какво ще намерите в книгата?
"Невидимият рок. Алтернативната рок сцена в България" съдържа благодарности, два предговора, 13 глави, пълна научна библиография, 7 интервюта, биография на автора, откъси от рецензии на журито, резюме на английски език, както и списък с всички 70 интервюирани представители от музикалната сцена.
Книгата има трима научни рецензенти
Шрифт Adys, подходящ за дислексици

7 дълбочинни интервюта
1НИКОЛАЙ КОСТИКОВ, ивент мениджър и собственик на бившия клуб Lebowski, Пловдив
2ЯВОР ГАНЧЕВ, собственик на магазин Дюкян Меломан
3ЕЛЕНА ПЕНЕВА, управляващ съдружник в ELFusion, музикален журналист и фронтдама на група LaText
4 ЕМИЛ БРАТАНОВ, дългогодишен музикален журналист, радиоводещ и създател на предаванията „Блек топ“, „Музикална кутия“ и други
5ДРАГО БАЛДЖИЕВ, музикант, озвучител и бивш помощник- мениджър на клуб Адамс, София
6ТОНИ АРНАУДОВ – САТАНАТА, музикант, мениджър на младежки банди и ивент мениджър на клуб Stage 51, гр. Пловдив
7МАРТИН МИХАЙЛОВ, управител на клуб Строежа и клуб Терминал 1, София
70 интервюта
Цитирани са още 70 интервюта включително Иван Вълков, създател на фестивала Spirit of Burgas и дългогодишен ивент мениджър, Венцислав Дреников, музикант в група Субдибула, Филип С. Филипов, мениджър и вокалист в група Voyvoda и други.

Книгата в цифри
530
Страници
Книгата наброява 530 страници и включва ценни фотографии
13
Глави
4 основни части, разпределени в 13 глави.
7
Интервюта
Гледната точна на различни представители на рок сцената

За автора
Гергана Ангелова Райжекова е изследовател на алтернативната музикална сцена в България с принос в документирането на рок алтернативното движение в страната. Тя анализира клубната дейност в страната с акцент клубовете като „медия“, канал за музикална комуникация, и как съвременната музикална клубна култура оформя вкуса на публиката и оказва влияние върху музикалните групи. За първи път музикалният клуб бива разгледан от гледна точка на науката сугестология, като Райжекова посочва именно нарасналата клубна сугестия и упражняваното символно насилие за първопричина що се отнася до....
